Грим, червило, феерична рокля на цветя. Завършвам последните щрихи по външността си.

Маникюрът ми не е съвършен, но той знае, че този пурпурен цвят нанесох специално за него. Знам, че му е любим.

Искам да съм хубава за него...

Знам, че не съм най-красивата жена на света. Не съм перфектна. Но се старая да давам най-доброто от себе си.

Още помня първата ни среща – денят, в който се видяхме на 25.

И въпреки че изминаха години оттогава, все още в мен зрее нуждата да излизаме на романтични срещи. Преди тях ще се гримирам, ще се напръскам с парфюм, ще си направя прическа.

Чувствам се спокойна и щастлива, знаейки, че той още ме харесва.

Бръчиците ми около очите са се умножили от усмивките, с които ме е дарявало времето, прекарано с него. Но в погледа му виждам любов към всяка една гънка на кожата ми.

Истината е, че той ме харесва и с луничките, и с естественото ми излъчване, с вида ми, когато се събудя, със следите, които оставя след себе си младостта и лудостта на миналото. Ала цени, че моите ритуали за красота имат само един адресат - той.

Суетата не е присъща за ежедневието ми. Мога да отида на работа без грим, а до магазина, обута с панталона за вкъщи.

Но за него ще извия миглите си със спирала, да пърхат като пеперуди, както ги харесва. За него ще съм вдъхновение. Така обичам аз...

Понякога хората около нас намират навиците ни за наивно детски. Считат, че сме обезумели. Но това не ни вълнува.

Обичам го и няма по-голяма наслада в живота от това да знам, че той също ме обича. Заради грима и заради онова под него...

Тази история ми разказа Edna жена, щастливо омъжена за съпруга си вече 12 години.

Дали е заради грима, или заради онова под него?

Ще я попитам точно след още 12 години...

Виж още: Страстен секс след 10 години брак