Всички се оплакват, че го няма коледният дух, че всичко се е комерсиализирало, децата не искали да се задоволят с нематериалното и т.н.
Но какво всъщност правим, за да избягаме от симпатичния образ на белобрадия старец и да се върнем към празнуването на Рождество?
Аз ще се опитам да направя за моите деца нещо по-различно.
Не че не сме написали писмо, не че няма да има подаръци – уговорката е само по един, но извън комерсиализираните ритуали започнахме да печем сладки – първо да опитаме дали стават хубави, направихме си собствени гирлянди, свещници, играчки, ползвайки активно помощта на Edna.bg и чудото започна да се получава – децата не питат за подаръците си, питат какво ще правим още, на кой може да го покажем или подарим.
Много искам в дните около Коледа да създам за тях един свят, в който се дава, не се очаква да получиш всичко наготово, да го купиш и надпишеш като върхово усилие, искам да почувстват, че са полезни, че могат да създават.
Така се надявам и да се изградят като по-добри хора, които от своя страна ще знаят, че Коледа всъщност е Рождество Христово, че ние празнуваме себеотдаването на другите и приемаме този дар.
Затова, когато седнем на Бъдни вечер заедно няма да си кажем – най-накрая се свърши с обикалянето и търсенето на подаръци, сега ще си починем поне до 14 февруари, а ще благодарим на близките си, че са с нас, ще разкажем на децата си историята за Исус, яслите - ще се наложи да им обясним защо не се раждат бебетата в болници, какво е предимството на обора в студената зимна нощ и докато пием чай ще се помолим за всички онези, които нямат нашия късмет да са на топло, да са сити и обичани.
Такава Коледа искам за моите деца!
С пожелание за една вълшебна Коледа!
Автор: Криста Миланова
