Време е за... тапас парти

Време е за... тапас парти
Снимка: Списание "Меню"

В Страната на баските ги наричат пинчос, понеже са се родили набучени на клечка, тоест пинчо. Другаде пък са алифарас или бандерийас. Във всички случаи това е малко (или не толкова малко) количество разядки, сервирани в чиния, приготвени в кухнята на бар, кръчма или кафене, които обикновено се ядат като мезе към вино или бира и почти винаги на крак. Могат да бъдат описани като хапки-мостри от нещо по-голямо, от ястие, което се яде с нож и вилица. Извън Испания се подвизават предимно като тапас.

Историята
Една от легендите за произхода на tapas/pinchos е свързана със следната история: когато крал Алфонсо XIII за пръв път посетил град Кадис, минал покрай Ventorrillo del Chato, странноприемница, съществуваща и до днес, и спрял да отпочине. Кралят помолил за чаша херес, но в този момент станало течение и на келнера, за да не се напълни кралската чаша с пясък, му хрумнала блестящата идея да я покрие с резен шунка. Хрумването допаднало на краля, той изял "похлупака" или на испански la tapa, изпил виното и поискал още едно, но със същата тапа. Тогава всички придворни около него пожелали същото.

Най-вероятно обаче традицията е възникнала във връзка с навика chiquiteo - пийване на малки чаши вино от бар на бар на крак с приятели. Естествено собствениците на заведения предлагали мезе към виното - херинга, паламуд, сардини и аншоа в големи тави, както и малки чинийки с хапки: маслини, чушчици, парченца солена риба (която пък усилвала жаждата)…

На север всички са обединени около твърдението, че първото пинчо се наричало la gilda и представлявало парченце аншоа, съхранена в зехтин, парченце люта чушка (днес обикновено слагат по няколко парченца сладка чушка) и една зелена маслина без костилката, всичките нанизани на клечка. Съчетанието на тези контрастни вкусове му донесло огромен успех, та баровете предлагат gildas и до днес, наред с доста по-сложно приготвени мезета.

Ритуалите
Да ядеш tapas в Севиля или pinchos в Сан Себастиан, няма нищо общо с това да вечеряш в ресторант. Испанците си имат глаголи, отразяващи тази дейност - съответно tapear и ir de pinchos. Ходенето по тапас е събитие със собствен протокол и обикалянето е неразделна част от него.  В Севиля например, яденето на tapas е нещо повече от приятен обяд или вечеря. Това е ритуал, изпълняван от група хора - четирима е идеалната бройка, при който хапването се извършва на крак до бара.

Въпреки че обикновено менюто е написано, клиентите предпочитат да чуят с ушите си какви tapas се предлагат този ден и келнерът ги декламира с невероятна скорост. Това изпълнение е известно като el pregón (провъзгласяването) и може да включва повече от 60 различни предложения. В Андалусия човек прави избора си по слух, никога визуално. Тук не се предлагат готовите "натюрморти" в огромни тави, популярни в други части на Испания.

В Севиля мезенцата винаги се поръчват специално и те оставят да си дърдориш с чаша вино в ръка и само с някоя случайна маслина в малка чинийка, докато ти ги сервират хрупкави и горещи. Средното тегло на една тапа е около 70 г и нормалното количество е по 6 броя на човек. В Севиля се подчиняват на неписаното правило следващите 6 тапас да се изядат на друго място. Има и обичай на всеки нов рунд някой да плаща за всички, което е известно като la convida (черпене).

Имат и любимо мезе за финал на маршрута: pringa (наденица, кървавица, сланина и други меса - смесени и натрупани върху резен хляб или препечена филия).

Видовете
Обширният репертоар от всевъзможни tapas - пържени месца или морски дарове, риба или месо на скара, студени хапки, топли мезета, са създали и свой жаргон. Някои от термините се отнасят до стила на поднасяне, например cazoletitas (тапас, сервирани в малка керамична чинийка). Но повечето думи означават специфични рецепти: bienmesabe (буквално вкусно ми е - маринована риба, често пържена), flamenquín (шунка завита в свинско месо, начукано и изпържено); menudo (телешко шкембе с нахут и мента); caballito (пушена шунка върху пържен хляб); pespá (риба меч на тиган); puntillitas (пържени скариди или дребна риба).

Някои ястия, приготвени със сос, се описват като en amarillo (в жълто - с шафран) или en colorao (в червено - с червен пипер). Други вечни фаворити са la cola de toro (бича опашка), tagarninas (артишок) и ortiguillas (малки морски анемонии). Но звездите на андалуската tapas кулинария безспорно са las frituras (пържени хапки, приготвени в панировка без яйца - невероятно леки, златисти и вкусни), чийто неустоим мирис води хората от един tapas-бар на друг.

от Веселина Маринова, списание "Меню"

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква зимнина ще правите това лято?

Абонамент