Кога и как да проведем онзи важен разговор с детето

Кога и как да проведем онзи важен разговор с детето
Снимка: Thinkstock

Кога бихте пуснали детето си да се прибира само от училище? Като майка, стъпките за мен са следните. Първо сме го научили да пресича правилно и безопасно – на светофари и пешеходни пътеки, да се оглежда наляво, после надясно, да преценява колко далеч са движещите се коли и да не се втурва.

Да не говори с непознати или поне никъде да не тръгва с тях и да не им вярва, че мама е казала еди-какво си, дали сме му ключове и знае как да ги ползва, може би е наизустило няколко важни номера или има собствен телефон и там са записани, ако нещо се случи, знае, че може да помоли за помощ съседката от първия етаж или продавачката в кварталния магазин.

И сигурно вие бихте добавили още куп полезни неща в зависимост от това къде живеете, къде е училището, какво е, кои са важните хора в живота на детето и, разбира се, от неговата индивидуалност, която вие много добре познавате и разбирате. 

Добре, ако се отнасяме така сериозно към пускането на децата ни сами да ходят напред-назад, тогава защо масово ги оставяме да започнат да водят любовен и сексуален живот, без грам да сме ги подготвили за това, което ги очаква? Разбира се, по тези теми не може да изчерпим всички възможни сценарии, но има толкова полезни неща, които трябва да кажем, а и покажем, на децата си.

За да са здрави, за да имат щастливи връзки, за да устояват на натиск и да казват „не“, да са уверени в себе си и да общуват пълноценно с връстниците си, да са толерантни и отговорни първо към себе си и после към тези, с които общуват всекидневно.

На северозапад от България това се случва чрез здравно образование като задължителна част от училищната програма от първи до дванадесети клас. Започва се с елементарна хигиена и се стига до отговорно родителство. Освен превенция на насилие, предпазване от нежелана бременност и сексуално предавани инфекции то включва и комуникационни умения, и много други полезни неща, приложими във всички сфери на живота. В момента, там където го има, се обмисля ъпдейт на темите с такива като безопасност в интернет и разлики между порното и секса в истинския живот. 

И докато по света се говори за промяна в начина, по който се води здравното образование, правят 3D модели на клитор с цел използването им в тези часове, създават страхотни анимационни герои, подходящи за различните възрасти, които да предават посланията за безопасен секс, толерантно и отговорно поведение, така че децата да ги чуят и след това наистина да ги използват, тук дори няма здравно образование. 

Снимка: Thinkstock

У нас?

Затова у нас положението е критично. Здравното образование въобще не е част от задължителната училищна програма. А вкъщи традиционно темата „секс“ е табу. Децата са оставени да се учат от личния си опит на принципа проба-грешка, от връстниците си и от порното. Последствията са красноречиви.

България води негативните статистики, свързани със сексуалното здраве на младите хора. Ние сме на първо място в Европа по нежелани бременности и раждания при момичета между 14 и 19 години. У нас 9 от всеки 10 случая на ХИВ са предадени по полов път, докато преди 3-4 години това е било при инжекционна употреба на наркотици.

Над 50% от новите случаи на ХИВ са на хора между 15 и 29 години. През 2014 г. 13-годишно момиче се беше заразило по сексуален път. Почти всяка 4-та жена у нас е била жертва на сексуално насилие от страна на партньора си. Заемаме и втора позиция в трафика на хора в Европа, а причина №1 за трафика на хора е сексуалната експлоатация.

И тъй като няма изгледи скоро здравното образование да стане част от задължителната училищна програма, преди година създадохме онлайн платформата loveguide.bg. Тя предлага изчерпателна, надеждна и позитивно, кратко и ясно поднесена информация за всичко, което тийнейджърите трябва да знаят за безопасния секс и здравословните връзки. Правим и обучения в училища в цялата страна, а през октомври стартирахме и видеоканал LoveGuide в YouTube

Снимка: Thinkstock

Интересът?

Интересът  от страна на ученици и учители е голям. Това са примери от въпросите, които получаваме в пощата на loveguide.bg

- Пише Ви момиче на 12 години относно хигиената на вагината. Майка ми не обича да говори по тази тема и единственото, което ми казва, е, че трябва да поддържам лична хигиена. Добре де, но не знам кое точно се мие и как? 

 - Възможно ли е да си бременна и в същото време да ти идва цикъл редовно?

 - На 12 години съм. От известно време забелязвам успоредни чертички по краката си и нито знам какво е това, нито как да ги махна. Така ли се образува целулит или са стрии? 

 - Около някои от космите ми в интимната област има нещо като бели кратерчета. Какво е това? 

 - Подарих й плюшена играчка, след това тя спря да ми пише във Facebook. Попитах защо, а тя отговори:  „Страх ме е“. Не знам от какво, но, като се сетя за нея, ми става супертъжно. Напоследък започнах да я сънувам (не еротични сънища!!!). Страшно ми липсва... Няма да си режа вените или нещо подобно, защото е ТЪПО. Ако може някак да ми помогнете, ще съм благодарен!

 - Имам бяло течение. Днес разбрах, че това е признак, че ми има нещо. Също така искам да отбележа, че съм девствена и не съм се задоволявала! Искам да попитам »  дали това е проблем, дали трябва да отида на доктор?

 - Харесвам едно момиче и ще я поканя на първа среща, но не знам какво да си говорим и как да й кажа, че я харесвам. Помогнете, моля!

 - Въпросът ми е как да убедя А., че не съм го лъгала и не съм криела нищо от него (разбира се, щях да му споделя на следващия ден, но той не ми даде шанс). Как по възможност да подходя към говоря с него? Информативно:  разделени сме от седмица,  а той избягва контакти с мен на живо, но си пишехме във Facebook. Той ми пишеше първи, за да се заяжда... Смятате ли, че е по-добре  да го потърся и да го чакам пред блока му, за да говорим, или е по-добре да изчакам да ме потърси, което няма как да стане, понеже той е изключителен инат? 

Снимка: Thinkstock

Най-голямото предизвикателство

за нас като обучители е да уцелим подхода към децата. Информацията и посланията са ясни. А всички деца са различни. И са чудесни – и тези, които учат в езиковите и математическите гимназии, и тези в механотехникумите. Нашата задача е да им кажем това, което искаме, така че те наистина да ни чуят, да го разберат, осмислят и запомнят и след това да го приложат на практика.

На тях толкова им се говори по тези теми – за любовта и секса, и те имат толкова въпроси, че само чакат някой да застане с експертното си знание и спокойния си открит, откровен и позитивен подход, за да проведе тези разговори. По един достъпен и атрактивен за тях начин.

А ние като родители?

Много често ни питат: „Няма ли да направите нещо за родители? Как родителите да помогнат на децата си?“
Разговорите с тийнейджърите по темите за любов-та и секса не се случват във вакуум. Когато първият разговор е, след като тя вече има цикъл, той вече е спал с момиче или не-дай-си-боже е ударил или направил бебе на приятелката си, вече е късно. Най-трудното е ние, като родители, да изградим такава връзка с децата си, че тези теми да влезнат съвсем естествено и плавно в разговорите ни с тях, и то навреме, с цялото доверие на света.

Често се заблуждаваме, че на моето дете това няма да се случи или то няма как да направи онова. То е наясно. Да, но откъде е наясно? Ние ли сме му предали това знание и отношение към света, или училището, или никой? Или си мислим, че се е самозародило в него от само себе си, покрай всичко останало, защото всичко това и онова е близко до ума…

Снимка: Thinkstock

Само че директори на средностатистически софийски училища, където децата са облечени като мен и имат по-скъпи телефони и таблети от моите (всъщност аз въобще нямам таблет), казват: „Мисията ми е като забременее някое момиче, да не отпадне от училище и да й връча дипломата за средно образование. Рекордът ми е на момиче с дете на година и половина“. Това е положителният пример.

Негативният е, когато момичето е „помолено“ да не ходи на училище, за да не забременеят и други като нея, да не видят от нея.
Още една заблуда е, че децата са изпуснати и няма какво да се направи – чували сме го и това, от други директори. Само че, като влезем в часовете при тези деца, виждаме, че има път и към тях. И че те след словесното надцакване и надхитряване започват да задават адекватни въпроси, чиито отговори ще им вършат работа. Дават и лични примери, питат и се започва смисленият диалог.

Да, засега, докато няма изгледи промяната да се случи отгоре надолу, централизирано, систематично и методологично, решенията са в нашите ръце. Трябва ние самите да провокираме тези разговори, а не да стискаме палци и да плюем през рамо да не стане някоя авария. И да си мислим, че ако не тичаме като придружители до клиники за аборт или за лечение на сексуално предавани инфекции, значи всичко е наред.

Трябва да говорим с децата – било то нашите родни или близките около нас и тях, за любовта, връзките, отношенията между хората и секса открито, честно, спокойно и позитивно. 

Aвтор: Николета Попкостадинова

Материалът е част от ноемврийския брой на списание Grazia.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент