Велина Томова
Ние сме държавата на киселите физиономии. На намръщените лица и на пресметливите погледи.
На вечно подозрителните и вечно недоволните хора.
Тук нищо от нормалния свят не работи като хората. Правиш концерт за пред приятели, те стоят и не пляскат, чакат да се изложиш, че да коментират.
И главата да си отрежеш пред някой, за да му докажеш лоялност, той ще каже „на криво я отряза“.
Сякаш не можем да се веселим, да се радваме на самия живот, да се възхитим на нещо, което друг е направил.
Ако някой е облечен хубаво, не можем да му се усмихнем, а ще му търсим кусур. Все нещо няма да му е наред, защото никой не е идеален.
Не можем да различаваме иронията, сарказма, хумора, лекотата, с която другите хора приемат живота си.
За нас винаги е на живот и смърт, дори когато си поръчваме пържени картофи с кебапчета. Готови сме винаги за бой и никога за усмивка, винаги сме на крачка от скандала и никога не подаваме първи ръка.
Само вижте как шофираме и ще разберете какво имам предвид. Стиснали волана с всичка сила, шофьорите ни са готови да се убият, но не и да отстъпят. Правилата са само за смотаняците, а цената на колата те освобождава от отговорност.
Не ви ли тежи намръщената физиономия, хора? Не ви ли изморява непрестанното мърморене, сплетните и омразата?
Тази непрестанна бойна готовност не ви ли смачква? Кога ще изгрее слънцето на нашата улица, като ние дори пердетата не си дръпваме, за да видим времето навън.
Че да не вземе да ни види някой, да ни завиди, да ни направи нещо зло….
Много насериозно взимаме всичко и ни се губи основното в живота – да му се наслаждаваме такъв, какъвто е, да му се радваме и да взимаме от него всичко, което ни дава.
Не се престаравайте толкова, никой не се е измъкнал жив от живота, дайте да го караме по-полека.
