Митът за подземния свят, както и митът за Рая, изгубен в световен потоп, са универсални митове за цялата планета. Разпръснати по целия свят култури, отдалечени една от друга, без видима връзка помежду си, имат вярвания и представи за това мистериозно царство, където духовете на починалите отиват след смъртта.

Юдейската и християнската версия за преизподнята са добре познати в западните общества. Но варианти на същия мит се откриват във вярванията на древните египтяни, гърци и маи. В статията „Атлантида: потъналият свят“ Игнатий Донели твърди, че универсалният мит за изгубения Рай има предвид едно и също физически съществувало място. Но той не споменава подземния свят.

От „Новото познание“ се опитват да развият тезата на Донели за един по-задълбочен анализ на това какво представлява подземният свят. Къде може да е бил и доколко е реално едно физическо място да се трансформира в крайното място за почивка на душите? Тоест да съчетае едновременно физическите и митологичните разбирания.

Обяснението на подземния свят като „земя под морското равнище“ има няколко причини. На първо място, има научни доказателства, че суха и обитаема земя е съществувала във времето на древните гърци, а именно на Карибските острови. На второ място, Карибите са точно там, където според елините се намира подземният свят. В пътуването на Одисей в подземния свят се казва, че е достигнал далеч отвъд пределите на Океана, или иначе казано – от другата страна на Атлантическия океан.

Освен това, в района на Карибския басейн се намира подводна падина, която в гръцката митология се оприличавала на изначалната бездна Тартар.

Омир описва Одисеята като мит, датиращ от епохата на героична Гърция. Там подземният свят Хадес е мрачно обиталище на сенки и духове и се управлява от бога на мъртъвците, носещ същото име. Въпреки това, в митовете Хадес е описан като обиталище на живите. Така например, в мита за войната между титаните и боговете на Олимп, Зевс въстава срещу баща си Кронос и титаните. Става победител в десетгодишна война. След победата Зевс заточава победените титани в Тартар – най-ниското ниво на подземния свят Хадес. В тази версия на Хадес не се споменава за духове, призраци и сенки. И ако древногръцкият поет Хезиод не беше използвал имената Хадес или Тартар, човек трудно би разбрал за какво става дума.

Възможно ли е древногръцката представа за подземен свят и Карибския басейн да са едно и също място? И да съществува естествено природно обяснение за превръщането на района от "Земя на живите" в "Земя на мъртвите" в резултат на катаклизъм?

Дори и да допуснем, че Хадес наистина е район под морското равнище, как можем да бъдем сигурни, че Хезиод е имал предвид именно Карибския басейн, а не някоя от многобройните потънали под морското равнище земи и континенти в далечното минало?

Хезиод дава интересно описание на този мистериозен свят на Хадес. Той ситуира Тартар, изначалната бездна или пропаст, в която Зевс затваря победените титани, в рамките на Хадес. И дава описанието, че „ако наковалня бъде пусната от повърхността в морето, ще отнеме девет дни, за да падне в Хадес, и други девет, за да достигне до Тартар."  Според "Илиада", Тартар е толкова дълбоко под нивото на Хадес, както небето е над земята.

Да приемем, че гръцкият подземен свят Хадес и Карибският басейн са едно и също място.  Загадъчното описание на Хезиод с падането на наковалнята може да означава, че Тартар е особено ниско място в Карибския басейн. 

Всъщност в Карибския басейн има място, което пасва на описанието. Каймановата падина е стотици метри по-дълбок от околното море пролом. Тя достига максимална дълбочина от над 7620 метра, докато средната дълбочина на Карибския басейн е около 2134 метра.

Тартар не само съвпада с Каймановата падина по дълбочина. Нещо повече – великият философ Платон в съчинението си "Федон" също го описва буквално като пропаст и бездна.

Автор: Новото познание / по Брад Юн

Добави ни в предпочитани източници в Google