Днес почитаме паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец.

Празнуват всички, които носят имената Димитър, Димитрина, Димо или Митко.

В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря и заваляват първите снежинки.

Светецът се смята за покровител на студа, зимата и снега, затова се свързва със света на мъртвите и около Димитровден е една от най-големите Задушници.

Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашния градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра.

Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.

Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци.

Започва и спазаряването на работници за следващата година. Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. "миши празници" на следващия ден.

В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна.

Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето "се отваря" и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

На обредната трапеза днес е задължително да има ракия, вино, курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки.

"Свети Димитър зима носи, а свети Георги - лято", гласи българската пословица, която отразява най-точно традиционното деление на годината на два сезона.

И още: "Дядо Димитър разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първият сняг".

10 поверия, които ни пазят от лош късмет

10 снимки