Свърши ли август, свършва лятото. Край, точка. Още на първи септември из фейсбук заваляват снимки на пожълтели есенни листа, димящи чаши чай, обгърнати от ръце в ръкавички, изобщо – здравей, есенна меланхолия.

Оглеждам се за още едно кратко пътуване до морето и си мисля – защо толкова бързо изпращаме лятото?

Навън все още е над 30 градуса. Даже и вечерите още не са хладни, ако съдим по захвърлената ми на пода нощница.

Да, в името на месеца има „р“, но то не е онова „рррр, замрррръзвам“ на януари или февруари. То е като „р“-то на април, което нашепва „ррррелаксирай“.

Септември си е летен месец, откъдето и да го погледнеш. Морето си е море, листата са зелени, за някои ваканцията тепърва предстои. Дори и за учениците има още половин месец ваканция.

А половин месец си е цяла отпуска, нали.

Вместо да се взираме в идващата есен, да поживеем още малко в лятото. Дори последното море да е останало зад гърба ви, парковете, колелетата, пикниците и концертите на открито се случват с пълна сила.

Има време за димящата чаша чай на прозореца и книгите.

Сега е лято. С малко късмет, и циганско ще има. А то се случва чак в края на октомври.

Така че не отписвайте още лятото, не е възпитано да му обръщаме гръб когато все още е тук, нали.   

Добави ни в предпочитани източници в Google