Събота е денят за семейството.

В много домове започва с палачинки или пържени филийки, следва чистене, игри с децата, готвене на обяд (защото поне в почивните дни можем да се съберем всички), после следобедна дрямка, малко помощ за домашните или някоя и друга недовършена домакинска работа и хоп, денят е свършил.

И в него сме се раздали, дарили, вложили и обичали – другите, семейството си, децата си. Точно така, както трябва да бъде.

Но ще помислиш ли за себе си? Ще остане ли време да усетиш тялото си, да отговориш на нуждите на душата си, да си спомниш, че съществуваш и като отделен човек?

Не е нужно да се отдаваш на скъпи удоволствия, колкото и прекрасно е да отидеш на спа поне за ден.

Нужно е да спреш и да усетиш мига. Да облечеш нещо удобно и да си кажеш – ето, сега се чувствам добре в тялото си.

Да си пуснеш хубава музика, ако ще и да е докато чистиш. Важното е душата да е щастлива.

И не брой като „време за мен“ подреждането на дрехите или слагането на ред в гримовете.

Времето за теб е онова, в което отговаряш на собствените си желания – за спокойствие, за храна, за развлечение, за компания.

Какво ще направиш за себе си днес?