В българската празнична кухня това лакомство навлиза в началото на XIX век.
Както в митологиите на някои древни индоевропейски народи светът се крепи върху три огромни кита, така и празничната великденска трапеза постига своята ритуална завършеност чрез три основни продукта – боядисаните яйца, агнешкото и козунаците.
Без тях празникът би изглеждал непълноценен. Те определят неговия кулинарен облик и на трапезата стоят сякаш пренесени от древността, макар че това не е точно така. Никой от тези продукти не е официално канонизиран от християнската църква.
За великденската трапеза в църковните предписания е казано единствено, че трябва да бъде богата, блажна и празнична. Никъде не са споменати нито яйца, нито козунаци, а още по-малко популярните в католико-протестантския свят шоколадови зайци.
Печеното агне и боядисаните яйца присъстват в ритуалите на различни древни религии и митологии, поради което тяхното проникването в християнската празничност изглежда някак естествено. С козунаците обаче не е така.
Модерна приказка
Козунаците са модерно изобретение на градската култура и са се вмъкнали в празника под натиска на модата и на пазара – двете съвременни религии, способни да преобразят и най-консервативната традиция. Според кулинарни историци първите козунаци са били изпечени от някакъв френски хлебар през XVII век и явно твърде бързо са се наложили като традиционно великденско лакомство в Западна Европа.
Нека припомним, че в приказката за Хензел и Гретел от Братя Грим къщичката на старата вещица е направена от хляб, а покривът е от изпечен козунак. Тъй като в приказките дори и детайлите изглеждат като сътворени в някакво извънисторично време, то и козуначеният покрив стои сякаш винаги го е имало.
История или измислици
Някои български етнографи опитват да свържат появата на козунака още с ранното християнство и с прехода от кръвна към безкръвна жертва. От техните разсъждения излиза, че кравата като древно жертвено животно е била заместена от кравай, а козелът - от козунак.
Подобни лингвистични упражнение са несериозни и леко напомнят за някои романтични възрожденски теории на Георги Раковски. Според него санскритският език всъщност е бил български, а думата означавала “сам скрит”, т.е. таен език, както и Наполен всъщност произхождал от българско коляно, а името му означавало „на поле он” или човек насред полето.
Етимология и носталгия
У нас импозантният великденски козунак се появява към края на XIX и началото на XX век. Той е продукт на външни влияния, на градската култура, а не на традиционната селска празнична кухня. Думата козунак е влязла в българския език от румънското cozonac - баница с грозде.
В румънския език пък думата е дошла от гръцкото kuzunaki, което означава звънче и, изглежда, е свързано с хaрактерната форма на гръцките великденски козунаци по онова време.
Говорим си за...
В речника на Найден Геров думата козунак липсва. Първото ѝ споменаване е в речника на А. Дювернуа (“Словарь болгарского языка”, Москва 1889 г.). Там като синоним е посочен традиционният празничен кравай.
В началото на миналия век козунакът вече е бил сравнително добре познат у нас. В спомените си “София преди 50 години” (1946 г.) журналистът Георги Каназирски-Верин разказва как в по-изисканите софийски кафенета, които се опитвали да наложат европейски стандарти, можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Подобни споменавания на козунака като нещо модерно и все пак достъпно се срещат и в мемоарите на други автори от онова време.
Автор: Ясен Бориславов
Прочетете още:
- Експлозия от вкусове и цветове: Изкушенията на великденската трапеза по света
- Вижте как да отслабнете с яйца и козунаци по Великден!
- Забавно: как всяка зодия празнува Великден
- Ритуали за здраве и щастие: Какво да направим с яйцето от миналия Великден?
- Здравословната рецепта за козунак на Александра Богданска
- Време за празник: Старите легенди за великденските яйца
