Днес почитаме паметта на Свети Ромил Видински

Днес почитаме паметта на Свети Ромил Видински
Снимка: Thinkstock

Днес Църквата почита Св. Ромил Видински. Той бил отшелник, исихаст и книжовник. Родом бил от град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му грък. Името, което получава при св. Кръщение е Руско (според гръцкия текст Райко). Родителите му не били много богати, но достатъчно, за да осигурят добро образование на сина си. Когато достигнал зряла възраст, родителите му решили да го задомят, но като разбрал за намерението им, той избягал в столицата Търново, в манастира „Св. Богородица Пътеводителка", където и бил подстриган за монах с името Роман.

Неговото послушание и благоговение пред Бога и любовта му към болните и нуждаещите се, се виждало от всички братя, затова започнали да го наричат „Добрият Роман". Като разбрал, че великият подвижник и исихат св. Григорий Синаит е дошъл да живее на българска земя в местността „Парория", Роман оставил всичко и дошъл при него, за да се обучи във високите добродетели на истинския духовен живот, получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.

Турските нашествия и смъртта на св. Григорий Синаит го накарали да се върне във вътрешността на България, но не след дълго жаждата му за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, където и приел велика схима с името Ромил. След това заминал с ученика си Григорий за св. Гора Атон, където в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като много други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлон (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", където скоро и починал на 16 януари 1375 година.

През XIV в. възникват спорове между варлаамити и исихасти, които оказват силно влияние върху балканската духовна общност. За варлаамитите познанието на Бога се достига чрез познание на света, а за исихастите божествената истина е в човешката душа, стремежа на личността към идеално и безгрешно състояние. В богословско отношение варлаамитите са рационалисти, докато исихастите се опитват да възродят не само източното православие в тази аскетико- съзерцателна практика на малоазийското монашество, която ни е позната от IV в., но и да я обосноват теоритически. Варлаамитството бързо отшумява, както от Византия където било най- силно, така и от съседните на империята славянски страни където най-силно било застъпено исихаското движение.

Житието на св. Ромил е написано от неговия ученик Григорий Доброписец и познато в две редакции- гръцка и славянска. Паметата му в гръцкият текст се чества на 1 ноември, а в славянският препис се среща под датата 16 януари. За неговата книжовна дейност разбираме от поучение, открито в Хилендарския манастир. В надслова му за автор е посочен „преподобния старец Ромил". Славянската редакция не е превод, а преработена и допълнена версия на гръцката. Поучението се намира в ръкопис № 640 от библиотеката на Хилендар. Според датировката на проф. Богданович и двата ръкописа са от XIV в. Поучението на св. Ромил се намира в първия ръкопис. Запазени са само 60 листа от творбата, но изследователите смятат, че тя е била поне двойно по- голяма като това си твърдение подкрепят със запазената на няколко места номерация на колите. В жанрово отношение творбата е кратко наставление. Насочена е към изповядващите се, към тези, които не са овладели достатъчно добре иноческото битие, както и към миряните.

Житието на св. Ромил Видински служи като извор за живота на исихастите, затова то събужда голям интерес в изследователите. Откриването на гръцкия текст от Иван Дуйчев прави това произведение интересно в още един аспект - то представя отлична илюстрация на сложните взаимоотношения между автор и преписвач в културната общност на исихастите.

Образът на св. Ромил Видински в иконописта е рядко срещан, тъй като често е смесван със този на св. Роман Сладкопевец. Негово изображение е смесено с това на св. Роман Сладкопевец в църквата св. Параскева в с. Горни Лом, Михайловградско. Изображението датира от края на XVI в., но повторното изографисване на църквата е повредило силно стенописите. Предполага се, че в църквата св. Троица в село Грамада, Видинско, също има образ на св. Ромил Видински.

Службата на св. Ромил е написана по ръкопис 22, листа 96 до 120. От сбирката на Българската народна библиотека, преписана от Киприян Рачанин през 1692 г. , както отбелязал сам на лист 83a. Ръкописът е сръбска редакция, Ресавски извод, но на места е с българо- търновски извод. Службата е съставена след житието. Синаксарът е написан не само от житие, а от няколко източника, които виждаме от житието на св. Ромил. Езикът на службата и житието е граматически правилен, спазени са граматичните правила. Тонът и стилът на житието значително се отличават от стила на Константин Костенечки и Григорий Цамблак, където играта на думи заема важно място. Авторът на житието на св. Ромил Григорий Доброписец използва прост естествен изказ.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти