"Невъзпитаните" чувства

"Невъзпитаните" чувства
Снимка: Thinkstock

Катя Стоилова

Някъде съм си завряла късмета. Върти се едно тъпо реалити, а аз не мога да го сменя. Да беше телевизор, да излезеш от стаята, а то – животът ми.

 "Не може да говориш така, я си помисли за децата от Африка!" - ми казва една приятелка. Мисля си. Няма шанс да забравиш човешкото нещастие нито ден, когато работиш с деца с увреждания. Пред онази болка, моето е гнойна пъпка. И липсата на отговори те върти като речна вода. Завлича те в дълбоките пластове на онези въпроси, които само Бог задава и  за които Бог просветлява.

Не съм неблагодарна, че съм здрава и права. Или поне за такава ме брои армията, защото увреждането е нещо, което ние хората определяме, че го има или няма. Възможно е в един друг свят, аз да съм нарочена за инвалид. Зависи от гледната точка, кое различие ще се окаже под чертата на нормалността. Да изброявам ли в колко неща не съм като хората?...

Обаче толкова ми е измислена цялата суетня на надпреварата с другите, на правенето на "политика", за да те впишат в тефтера на поканените за дефилето на "задължителните" елементи на "благополучието". Понякога ми се налага, заради мама, заради детето ми... Те нямат вина, че съм несврътлива в аксиомите на живота и като инатлив петокласник не спирам да питам "А, ЗАЩО ДА Е ТАКА?". Затова държа налични "аксесоари”, които иначе само ми задират чаршафите.  А ако ги сваля, забравям къде съм ги скрила от НЕестествено мургави крадли.

Бягам от шлифовани гласове, по които се хлъзгаш като по сапунисан теракот. Шлифовани разговори, в които не можеш да се хванеш за нищо, за да останеш "тук и сега". Шлифовани усмивки на позитивници, които нямат човешки емоции и истински чувства.

Когато ме боли, не съм си счупила маникюра, нито ми е дошъл цикълът. Когато ме боли, имам хематом на душата. Влачат ми се нощите като черва! Не може да не ми личи! Но не си търся публика. Ако някой воайорства в душата ми, нямам вина, както и нямам заслуги за извратеното му удовлетворение. Просто, когато ме боли, гледам тъжно и пиша тъжно. Затова Господ ни е дал мускули по лицето – да изразяваме себе си в различни състояния. Не за да нахрани пластичните хирурзи.

И не ми казвайте, че това някого натоварва. Когато ми е весело и съм усмихната, съм забелязала, че "натоварените" са далеч повече. Не вярвам в бодряшки статуси и дежурно усмихнати. Бих казала, че са ми усилни с очакването си да ме "убедят” какви добронамерени свежари са. Те са като обратната страна на онези, вечно намусените, които гледат през нас като през стъкло.

А аз имам и весело, и тъжно лице, и пъстри, и черни настроения. Което е различно от инфантилното махленско кряскане, "мляскане” и хълцане на хората емоционално махало – неврастенията не е чувство, а психиатричен проблем.

Вероятно като всички, които трябва да вербализират един проблем, за да се освободят от него –  "Добър ден, аз съм алкохолик и пия от N-брой години" или "Добър ден, казвам се Драган-Петкан и съм жертва на насилие", понякога имам нужда да отпуша тапата на чувствата, които не искам да възпитам как да се държат в обществото.

Добър ден, аз съм Катя и днес ми е тъжно... Няма значение защо, явно нещо не съм направила както трябва и нещо се е объркало. Аз мога да го открия и да го отстраня. Имам ресурса за това. И желанието. Просто не очаквай да светя, когато презареждам батериите. И ако не бързаш, поспри. Не, не за да си светя с твоя огън... Да изпушим по една в тъмното. Забелязала съм, че по-иначе се говори в тъмното. Като със себе си отстрани.

 ... Преди време ситуацията ме отведе на един вир. Планинска река, бяла от бързане. И изведнъж – бент с размери на олимпийски басейн! Влиза и не излиза, а водата чертае кръгове. Отстрани наведени върби, оглеждат зеления и сивия си цвят! Водата бистра, ледена. Влезнах да се разхладя. Уж в края. Да съм извън завихрените дълбоки течения. Тя ме пое като масло. И като реших да обърна – не пуска. Дърпа към сърцевината си. И тогава усетих студеното чак в мозъка си. Пуснах крака, намерих дъното, окопах ходила между камъните и полека-лека...

Ей, този вир снощи като ми влезе в главата и няма сън. И с часовете става все по-голям и по-тъмен. И ме дърпа. А водата върти като свредел. Дълбае. И не пуска.

Допуши ли си цигарата? ... А! Ти си запалил втора!... И на светлината й виждам как искаш да кажеш: "Добър ден, аз съм..."

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент