Навън вали, денят е мрачен, есенната меланхолия е готова да ни завладее, а ние смятаме, че няма по-подходящо време за поезия от това.

Днешното ни поетично вдъхновение е специално за онези хора, които искаме да бъдат в живота ни и в добро, и в лошо, защото без тях не сме сигурни кои сме...

***

Аз просто искам да се сгуша в теб,

когато плача и когато съм щастлива.

Да ме погалиш с устни, с дъх, с ръце

и много бавно да ме преоткриваш.

Да измълчим ненужните слова.

А тишината да тежи от обичта ни.

Да шепнат само, влюбено, в нощта

разнежените ни до изнемога длани.

Не искам друго. Нищичко не искам.

А само тихо да се сгуша в теб.

И да заспя във най-вълшебната си приказка,

заслушана във твоето сърце...

Добави ни в предпочитани източници в Google