Около Коледа телевизиите се изреждат да показват горе-долу едни и същи коледни филми, като тук-там се включва по някое ново заглавие. Екшъни с Брус Уилис, за които още се спори коледни ли са или не, тежката артилерия на “Сам вкъщи” всичките части, Хари Потър (първия филм, най-много и втория), вечната класика “Настина любов” и цяла плеяда продукции на Холмарк, които изглеждат почти еднакви, но са все очарователни.
Истината обаче е, че колкото и да сме научили наизуст репликите на героите и сюжета, (а може би именно заради това), гледаме филмите с удоволствие.
Да, понякога си казваме “еее, пак ли тоя филм, няма ли нещо ново”, но не сменяме канала, а викаме и останалите домашни да гледаме заедно.
Лично на мен коледните филми действат неочаквано успокояващо. Те предлагат не просто час и нещо-два на хубава музика и красиви визуални изображения, но и чувство на сигурност, което произтича от клишетата, с които обилно е поръсен филма.
Всички ние знаем много добре какво ще се случи. Дори и драматичния обрат на събитията малко преди финала, когато ситуацията за героите хич не изглежда добре, не може да ни заблуди, че скоро ще има очакван и желан хепи енд. И в това няма нищо лошо, даже напротив.
Харесва ми да знам, че времето, което отделям за този филм, наистина ще ме отпусне и разсее от ежедневните (и даже предколедно повечко струпали се) проблеми. Харесва ми да знам, че имам гарантиран щастлив край, украсен с празнична музика и красива сценография.
Харесва ми да се залъгвам, че поне за малко всичко в света ми може да е така приказно и щастливо, както в този клиширан коледен филм.
Защото клишетата може и да са изтъркано нещо, но пък винаги можеш да разчиташ на тях. Те няма да се отметнат в последния момент, няма да провалят плановете ти, няма да те разочароват и не ги лови ковид. Затова искам поне за малко, поне понякога да им се доверя да ме разведрят и освежат.
В живота си имаме достатъчно много драма и неочаквани обрати, плюс повече от необходимия стрес, че да си причинявам още толкова, пускайки телевизора вечер.
Напротив, търся точно това, което коледните филми предлагат – сигурност, че накрая всичко ще се нареди и всички ще пием горещ шоколад до бляскава елха, Франк Синатра ще напява отнякъде, а снегът ще се сипе романтично над главите ни.
Така че нека се оставим на симпатичните коледните клишета като филми и празнични песни да ни омагьосат с простичката си, но така ефикасна магия. Все пак се случва само веднъж годишно и то за толкова кратко. Докато се усетим ще е отново януари – понеделникът на годината, когато винаги всичко изглежда по-трудно, студено и тягостно, отколкото е, и нито една коледна песен не звучи на място.
Отдайте се на празнични емоции, потънете в коледните клишета и изобщо да не ви пука. Чак догодина ще можем отново да си го позволим!
Прочетете още от Лилия Дюлгеров:
- Най-голямата лъжа, която казваме на себе си
- Когато мама е болна
- Майка за втори път – толкова много знам, а толкова още имам да уча
- Любимите неща, които с удоволствие да си купиш за есента
- Септември, мой малък личен катарзис
- Една гневна жена и нейната чиста баня
- Това е най-безсмисленият съвет за отглеждането на деца
- Неочакваните удоволствия: да пазаруваш в супермаркета сама
