Криза № 2

Следващата криза с най-голяма острота се появява в периода от 10 до 16 години. Това е преход от детството към зрелостта, когато собствените сили се оценяват през призмата на достойнствата на другите хора, постоянно се сравнява: „по-добър ли съм аз или по-лош, отличавам ли се от другите – ако да, с какво по-точно и това за мен добре ли или не?“. И най-важното: „Как изглеждам в очите на другите хора, как ме оценяват, какво означава да си индивидуалност?“. Задачата, която стои през този период на човека е да определи степента на своята независимост, своя психологически статус, границите на своя Аз сред другите.

Позитивното разрешаване на тази криза води до още по-голямо укрепване на самооценката, укрепва увереността в собствените сили – „аз мога всичко сам“. Ако кризата не е разрешена по този начин, то зависимостта от родителите се сменя със зависимост от по-силните и уверени в себе си връстници, от всички, дори от наложените „норми и правила“ на средата, от обстоятелствата. „Защо да се старая, да гоня нещо – така и така нищо няма да се получи! Аз съм по-лош от другите!“

Неувереността в собствените сили, завистта към чуждите успехи, зависимостта от чуждото мнение, от чуждите оценки са всички тези качества, които човек не преодолял втората криза, носи в целия си по-нататъшен живот.