Чувствате, че не обичате постоянно бебето си. Обвинявате се, защото сте изнервена и, докарана до краен предел, се питате: „Аз сериозно ли исках да стана майка?“ Особено когато бебето ви плаче повечко.

Важното е да не го оставяте да плаче, за да се „самоуспокои“ – това е явление, което го няма в живота, дори и при възрастните. Бебетата не са „хитри“ и не „манипулират“ – те имат нужда от любов, прегръдка и нежност – това ги кара да се чувстват сигурни, защото те имат нужда от нашата близост.