Как компаниите могат да превърнат многообразието и приобщаването от корпоративни ценности в реални възможности за хората? Защо е важно добрите практики да бъдат споделяни и каква е ролята на бизнеса и медиите в промяната на обществените нагласи? По тези теми разговаряме с Валентина Божева, член на Управителния съвет на Съвета на жените в бизнеса в България и вицепрезидент на „Фантастико груп“. Като ръководител на направленията за устойчиво управление, правни въпроси, развитие и обучение на екипа тя поставя акцент върху развитието на талантите, равните възможности и изграждането на среда, в която всеки може да разгърне потенциала си.
Защо днес е важно компаниите не само да говорят за многообразие и приобщаване, а и да показват конкретните резултати от своите политики и инициативи?
Най-важно за успеха на една организация е хората да усещат, че са ценени, уважавани и подкрепени не само на думи. Доверието се изгражда трудно и се запазва тогава, когато човек може да разпознае ангажимента на компанията в ежедневието – в начина, по който е изслушан, в отношението към новите идеи, в подкрепата в труден момент и във възможностите, които получава за развитие. Тогава резултатите са видими, а споделянето им пред по-широка аудитория може да вдъхнови и мотивира и други организации да направят промени, да помислят за нови инициативи и програми, да потърсят решения как да гарантират равни възможности за всички хора в екипа. Националните награди на Съвета на жените в бизнеса в България е прекрасна възможност да се даде видимост на добрите практики, а споделянето им всъщност води до развитие не само на бизнес средата, но и на обществото ни.
Каква е стойността за една компания да кандидатства в подобни награди? Какво получава тя отвъд самото отличие?
Самото кандидатстване дава възможност да премислим проектите си: какъв проблем сме искали да решим, какво сме предприели и какво се е променило за хората. Външната оценка и обменът на информация с организации, които търсят решения на сходни предизвикателства, са много ценни. Това е и нашият компас за посоката спрямо хората, заради които съществуват всички тези инициативи. Когато споделяме добрите си практики, едновременно поемаме и отговорност да продължим да надграждаме тази среда на доверие и принадлежност.
Може ли участието в наградите да бъде и своеобразна равносметка — възможност една организация да погледне отстрани на постигнатото и да види къде има още работа?
Според мен това е една от най-полезните страни на участието. Подготовката на кандидатурата ни кара да направим крачка назад и да обобщим кои хора са включени в инициативите и кой още може да се присъедини на следващ етап, какви са резултатите и какво влияние те оказват на обществото, екипа и средата. Зрелостта на една организация личи и в готовността ѝ да назове какво има да подобрява. Според мен след подобна равносметка бихме имали повече яснота както за постигнатото, така и за следващите ни отговорности.
Какво отличава една наистина успешна инициатива за многообразие и приобщаване от кампания, която остава само на ниво добро послание?
Успешната инициатива променя нещо конкретно в живота или възможностите на хората. Тя започва с дефинирането на реална потребност, има ясна цел и хора, които поемат отговорност за изпълнението ѝ, продължава да действа след края на комуникационната кампания. Изключително важно е да чуем хората, за които създаваме дадена програма - понякога това, което ние смятаме за подкрепа, не отговаря на тяхната действителна нужда. Затова освен броя участници бих търсила и отговори на въпроси като: какви препятствия премахнахме, каква възможност създадохме, какво се промени във всекидневното отношение? Точно там се вижда устойчивостта на инициативата.
Тази година има нова категория — „Медийна кампания или журналистическа инициатива в подкрепа на многообразието и приобщаването“. Защо беше важно да бъде създадена именно такава категория?
Медиите могат да дадат видимост на хора, чиито гласове рядко достигат до широка публика, и да поставят въпроси, които иначе остават извън вниманието ни. С тази категория получава признание професионалната им работа, която разширява разбирането ни за другия и ни помага да разпознаваме собствените си предубеждения.
Каква е ролята на медиите и журналистите в промяната на обществените нагласи по темите за равнопоставеността, различията и приобщаването?
Те имат възможност да покажат на повече хора човешки истории, които да променят много нагласи и представи, да ни накарат да се замислим за собствения ни потенциал да променим средата с малки стъпки, всеки ден. Тази роля изисква точност, уважение и е свързана с представянето на човешките способности, избори и принос. Затова ролята на медиите и журналистите е много повече от това да ни информират, те правят видими различни гледни точки и ни помагат да изграждаме общество, в което всеки човек трябва да има възможност да покаже талантите си, да живее спокойно и да развива способностите си.
Как бихте насърчили компаниите, които имат добри практики, но все още се колебаят дали са „достатъчно големи“ или значими, за да кандидатстват?
Бих ги насърчила да погледнат към промяната, която са създали. Една възможност за развитие, едно премахнато препятствие или подкрепа в решаващ момент могат да имат огромно значение за конкретен човек. Мащабът на компанията няма значение, важно е какъв ефект е оказала инициативата върху хората и техните избори. Вашият опит може да помогне на друга организация да направи първата си крачка.
Има ли вече промяна в очакванията на служителите — особено на по-младите поколения — към работодателя по отношение на равнопоставеността, възможностите за развитие и усещането, че всеки има място в организацията?
Моето усещане е, че тези очаквания се изразяват все по-ясно. Хората искат да разбират как се вземат решенията, как могат да се развиват и дали мнението им има значение. За мен това са важни потребности във всяка възраст, макар различните поколения да ги изразяват по различен начин.
Особено ценя среда, в която опитът на дългогодишните колеги и новият поглед на младите се срещат с взаимно уважение. Приобщаването означава всеки да има възможност да допринася и да учи. Отговорността на лидерите е да създават доверие, да дават ясна обратна връзка и да разпознават потенциала на хората за израстват.
Многообразието често се възприема като ценност, но може ли то да бъде и реално конкурентно предимство за бизнеса?
Да, особено когато организацията създава условия при вземането на решения да бъдат объсдени различни гледни точки. Хора с различен опит могат да забележат различни потребности на клиентите, да поставят под въпрос установени предположения и да предложат нови решения. В търговията, където работим с толкова различни хора всеки ден, това има много практическо значение.
За да се случи обаче, е необходима култура на доверие. Човек трябва да може да изкаже различно мнение и да бъде чут. Вярвам, че бизнесът печели, когато разпознава способностите на повече хора и им дава пространство да ги развиват. Така човешкият потенциал се превръща в реален принос. От моя опит знам, че устойчивият успех е там, където различни хора работят заедно в среда на взаимно уважение и доверие.
Ако трябва с едно послание да поканите компаниите, медиите и журналистите да кандидатстват за наградите през 2026 г., какво бихте им казали?
Вашата инициатива и усилия ще стимулират други организации и екипи, а историята ви - ще мотивира хората да вярват в силата на различията. Споделете тази промяна — тя заслужава признание, ще вдъхнови екипа ви, а и други организации.
Добави ни в предпочитани източници в Google
