Обърнете се към библиотеката си, ако в момента сте си у вас, и си признайте колко от книгите в нея са прочетени. Знаехме си – не са всичките! Във всички библиотеки има книги, които започваме по няколко пъти и ги оставяме, други, които дори не стигат до започване, и трети, покрай които ни е срам да минаваме, защото ги гледаме от училищните години, но дори и тогава сме ги прочели само по диагонал.
Разбира се, това не означава, че книгите не стават – всъщност, ако не сме ги чели, дори няма как да знаем дали стават или не. По-скоро и с книгите е като с музиката, храната и хората – не всичко ни се струва еднакво примамливо във всеки момент. Може би този роман на третия рафт е носител на престижни международни награди, но ако е петък вечер и току-що сме приключили седмица, в която не сме слезли от телефона, последното, от което имаме нужда, са 600 страници тежка драма за три поколения роднини.
Но пък много хубаво ще ни се отрази едно свежо, хубаво убийство, което ще ни разтовари от тежката седмица. Вероятно по тази причина криминалните романи са вторият най-предпочитан жанр сред българите според The 2026 Story Report – международно проучване на Storytel за навиците ни за четене и слушане. 37% от участниците у нас посочват именно криминалните романи като жанр, към който проявяват интерес, а пред тях е единствено общата художествена литература с 46%.
В това, естествено, има логика – най-добрият начин да забравиш за своите собствени проблеми е като започнеш да слушаш за чуждите, а какъв по-голям проблем от това да се търси убиецът на градинаря от малко английско селце например. Или да тръпнеш от ужас, докато разкрият серийния убиец от някоя норвежка ноар кримка.
В други дни обаче не ни е до криминални сюжети, повече искаме да чуем класическа художествена книга, която така и не сме прочели навремето. Какво по-лесно от това да нахлузим слушалките, да влезем в Storytel и да потърсим роман, разказ или заглавие, което отдавна отлагаме. При това можем да го направим практически във всеки момент, в който ни се прииска, защото аудио библиотеката е в джоба ни (или там, където се намира телефонът ни в момента).
А може пък да се намираме в един от тези житейски етапи, в които хората се преоткриват – обикновено след някаква драма, около и след Нова година, на рождения ни ден и на всяко първо число на месеца, когато си обещаваме да променим живота си, да отслабнем и да започнем да се грижим за себе си, защото ни е писнало да тъпчем на едно място. Това обяснява защо книгите за личностно развитие представляват интерес за 30% от българите, участвали в проучването. В този жанр влизат всякакви неща, свързани със самоусъвършенстване във всякакви посоки – от здраве, през общуване и професионална изява.
А има и моменти, в които не искаме нищо друго, освен да се посмеем едно хубаво с някоя лека книга, или пък да се потопим в научнофантастичен сюжет (за да оценим още веднъж, че живеем в реалността), а защо не и в някоя любовна история.
Якото е, че каквото и да ни се слуша в момента, Storytel е достатъчно гъвкав да ни го осигури. Няма нужда да сме ревностни почитатели само на един жанр – може просто да ни се прииска да опитаме нещо и от него, за да си кажем – „знаех си, това не е за мен“.
И ако някой все още смята, че слушането на книги по някакъв начин ни отдалечава от „истинското“ четене, данните от The 2026 Story Report показват точно обратното. 63% от българските участници в изследването казват, че откакто слушат аудиокниги, завършват повече книги общо на година, включително такива на хартия.
Което всъщност е много хубаво – защото ни освобождава от нуждата да избираме дали сме четящи или слушащи хора. Ами – и двете сме. Един ден слушаме, друг – четем, а книгите не ни се обиждат, ако сме избрали едното пред другото. Важното е, че сме намерили начин да бъдат част от живота ни.
Добави ни в предпочитани източници в Google
