Ние сме лигльовци, отвратителни лигльовци!

Симо Колев
Снимка: Edna.bg

Започнах този текст в контекста на няколко наистина сериозни ангажимента, които ме атакуваха и с които трябваше да се справя. Те действително бяха предизвикателство и много ме изтощиха. Поизпуснах се. Казах си - не мога, ужас ! Трябва да си почина, трябва това, трябва онова...

И тогава се поогледах наоколо. Същата работа. На всички им е „пламнала главата“, „търчат по задачи“ и „не могат да гледат от работа“. Сигурно е така, но в повечето случаи са малко сценки от хасковския драматичен театър.

Колкото и да се вайкаме по отношение на това колко сме луднали, обективно погледнато не е съвсем така. Просто сме лигльовци. Ок, какво толкова ме шашна в моя натоварен ден? Да, работя ежедневно и интезнивно на три места и за да успея да си свърша работата ставам в 05:00. В 05:00. Всеки ден. Не е зле, нали?

работа бърнаут офис
Снимка: Istock

Записвам уроци в образователния сайт, работя в радиото и имам ангажименти като общински съветник. Работата е сериозна. И наистина напрегната. Но въпреки това ставам и карам собствената си кола, не съм зависим от автобуса. Вкъщи е топло, не защото съм нацепил дърва през нощта, а защото имам климатици. Или ТЕЦ.

Не работя в завод, в който шуми, мръсно е, опасно е, студено е и всичко е трудно. Ама всичко. Нямам 5 деца, които трябва да изгледам с усилия, за които направо не ми се говори, защото не мога и да си ги представя, а това са били условията и усилията на едно-две поколения преди нас.

Това са живи хора, които си спомнят и са ми ги разказвали. И са се учудвали всеки път, когато аз им разказвам как нещо не ми се е получило или как съм в бърнаут, или как имам нужда от терапия. Терапия!? Психоаналитици?! Хм. Преди 50-тина години хората са били ангажирани с отглеждане на много деца, с много трудна работа, с по-дълго работно време, с работа в събота и с по-малка годишна отппуска. До 60-те години масово отпуската е била две седмици и се е бачкало и в събота. Кога да хванеш бърнаут и кога да разбереш какво е това бърнаут!? И в тази връзка - на мен ли ми е трудно?

работа бърнаут офис
Снимка: Istock

Истината е, че сме станали изнежени, претенциозни и далеч от критериите за стоицизъм. Мислим и свикнахме, че е достатъчно да събираме капачки, за да подменим кувьозите в АГ-тата. Вдъхновяващо е, че това е възможно, но далеч не е достатъчно. Усилието е малко. Разлигавени сме и търсим лесното, с което изискваме лесното и бързото във всеки аспект. Бързо завършен проект, бърза връзка, бърз секс, бързо отслабване, още по-бързи връзки с всички и навсякъде.

Това не е живот. Това е жалко подобие на живот, в който не усещаш крайностите. Усещаш само нещо неутрално между тях, но не и крайностите, които те карат да се умориш, да пострадаш, да се побъркаш, да изтръпнеш и съотвенто да си щастлив. Да си докоснат, полезен, утвърден и важен. А не полу.

Може би не се изказах съвсем коректно като казах, че сме лигльовци. Ние сме отвратителни лигльовци, които заслужават малко от това, което получават. В това число и аз, разбира се. Най-вече аз.

работа бърнаут офис
Снимка: Istock

И какво правим? Понеже не обичам генерализации и наставническо размахване на пръст като някой интелектуалец. Ето, какво правим. Ето какво правя аз.

Чакам. Не бързам. Потъвам в работата си и внимателно, бавно, осъзнато и методично я върша, без значение дали отварям консерва или разглеждаме важен проект. Когато правя нещо, правя САМО едно нещо. Не 6. Радвам се, че съм полезен и утвърден. Никога не казвам, че ми е много трудно, защото ми става неудобно от дядо ми, който се е върнал от фронта, построил си е разрушения завод, за който никой не му е платил и се е врънал на работа в построения си завод като обущар. Тогава са започнали да му плащат. Работил е много, дълго, в трудна и нездравословна среда. И не е мрънкал.

Кой съм аз с моята финно-био-памучна ризка да кажа, че ми е трудно. Кое, бе!? Да не би да добивам кокс. Всичко, което правя, гледам да е осъзнато, минималистично и обрано. Моето присъствие е достатъчно на света, но не и моите драми и състояния на духа. Не и моите чувства, емоции, пъшкане и охкане. Те не помагат на никого, най-вече на мен. Обратното. Гледам да помагам. На себе си и по принцип.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти