Депресията - масов убиец в съвременния свят

депресия
Снимка: iStock

Росен Карамфилов

Все по-често чувам по новините за хора, които слагат край на живота си. По различни поводи. По различни начини. Уморяват се от механизмите на света, може би. Последният такъв случай бе с петнадесетгодишното момче, което бе намерено мъртво. Толкова кратък път е извървяла тая душа и бързо е решила да вземе финалния завой...

Чувствителността на новото поколение се оказа в пъти по-изострена от тази на предишните поколения. Нека не звучи като извинение. Просто е факт. В днешно време стават самоубийства заради постове във фейсбук дори, което е ужасно. Заради счупени, невръстни любови стават какви ли не бели. Най-вече – над жертвите се спуска плътната, черна сянка на нейно величество Депресията.

депресия
Снимка: iStock

Това е сложна тема, за която много трябва да се говори. Онзи ден написах статус в социалната мрежа в тая връзка и да ви кажа честно – бях потресен от изказванията на някои от коментиращите, които обясняваха в общи линии, че депресията се била лекувала с твърда ръка, тоест – с бой. Потресаваща теза. Забий му два шамара да се стегне и не го мисли повече! Страхотна логика, наистина. Пернишко възпитание. Интересно ми е дали тези хора мислят каквото пишат или просто се правят на интересни. Дано да е второто, защото първото ми се вижда нелогично и непростимо. Кой знае колко са  били бити тия, които твърдят, че юмрукът в лицето може да те извади от дупката. Кой знае колко са плакали и те... Жал ми е за тях.

Бих желал да запитам: Как се лекува тъга с удари? Тупаниците как утешават? Какъв проблем решават и не го ли задълбочават? Какво посяват те в психиката на ударения, ако не още и още меланхолия? 

депресия
Снимка: iStock

Депресията може да разцъфти като роза, нужно и е само едно семенце страдание. Но това повечето хора не го разбират. И аз не го разбирах, докато най-близкият ми приятел не скочи от шестия етаж. Загубих го и разбрах. Тия състояния трябва да се лекуват навреме.

Най-добрите лекарства са три на брой: разбиране, топлина и много, много говорене за онова, което ни причинява болка в душицата. Ако ги няма сега – после е прекалено късно.

Дори да съжаляваме – необратимото вече се е случило. Закъснели сме. Не сме били там. Не сме успели да надхитрим смъртта. Край.

депресия
Снимка: iStock

Онзи ден моя близка ми сподели, че синът ѝ имал суицидни мисли. Тормозили го съучениците му, проявявали агресия към него, подигравали му се. Започвам да си мисля, че там започва всичко – в тоя детски затвор, наречен училище. Децата понякога могат да бъдат далеч по-жестоки от възрастните. Могат да унищожат свой връстник, да го изравнят със земята, усетят ли, че е по-слаб от тях. Тоя тормоз може да продължава с месеци, с години. Детето може да не ви каже нищо. Да се прибира все по-тъжно след часовете. Докато в един момент му причернее и най-лошият кошмар стане реалност.

Всичко зависи от родителите. От топлината, която те отдават. В един дом, в който обичта е на привършване, няма как да липсват аномалии. Човек не изпада в депресивни състояние без причина. Всяко терзание има своя корен. Въпросът е да го открием преди мракът изцяло да ни погълне...

И помнете – надежда винаги има!

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти