Първоначално предназначени за лечение на диабет, лекарствата от типа GLP-1 днес се използват масово от пациенти, които искат да отслабнат. В Съединените щати Оземпик и сходните медикаменти са широко разпространени, а страничните им ефекти като гадене, умора и храносмилателни смущения са добре известни. Освен физическите симптоми обаче, някои лекари започват да отчитат промени в психическото състояние на част от пациентите.
Няколко потребители описват „крайна апатия“ - без тъга, но и без ентусиазъм. Психоложката Сера Лавел говори за липсваща „искра“: загуба на интерес към дейности, които преди са носели удоволствие, липса на мотивация и безразличие към неща, предизвиквали радост или вълнение. Това не прилича на класическа депресия - пациентите не се чувстват „на дъното“, а по-скоро изпитват неспособност да изпитват удоволствие.
Наблюдението, описано от „Вокс“, все още не е потвърдено от мащабни клинични проучвания, но учените вече имат хипотеза. GLP-1 може да променят мозъчните вериги, свързани с допамина и усещането за награда, а не само да регулират апетита чрез чувство за ситост. Същите невронни механизми, които влияят върху желанието за храна, участват и в социалната мотивация, интереса към лични проекти и удоволствието от човешките отношения.
При някои пациенти - особено при хора с тежки хранителни разстройства - намаляването на сигналите за награда може да има положителен ефект, тъй като ограничава натрапчивите мисли за храна и помага за възстановяване на контрола. При други, които нямат изразени проблеми с апетита, медикаментът може да създаде усещане за дистанцираност, сякаш животът губи част от своята привлекателност.
Изследователите подчертават, че този ефект трябва ясно да се разграничава от депресията. В наблюдаваните случаи не става дума за загуба на воля за живот, а за притъпяване на желанията и мотивацията - явление, което може да засегне не само хранителните навици, но и други форми на ангажираност като игри, социални контакти или развлечения.
Научният дебат остава отворен. Част от експертите смятат, че става дума за възможна последица от модулирането на мозъчните вериги за награда, но предупреждават, че е твърде рано за категорични изводи без по-мащабни изследвания.
Добави ни в предпочитани източници в Google
