Страховете на пеперудите

helena moore
Снимка: Instagram: @helena.moore

Тя - в своите ранни 20, изправена пред възможността да живее и да се отдаде на всеки миг. Изпълнена с надежди, копнежи и мечтаеща за нови светове. И в онзи прекрасен пролетен ден, любуваща се на цвете в далечната градина, напълно неочаквано, за първи път усети вятъра на променящата се действителност.

Един полъх и какавидата се поклати, макар че беше здраво закрепена върху листото. Тя усети страх при мисълта, че нещо ново предстои. А така удобно се чувстваше в своя пашкул.

helena moore
Снимка: Instagram: @helena.moore

Беше прекарала незабравими дни като гъсеница. Беше свободна да изследва земята, да наблюдава света и да вярва, че всяка смяна на кожата е ново предизвикателство, а сега удобно и топло се радваше, сгушена в своята копринена завивка. Изпитваше страх всеки път, когато настъпваха промени, но тя гледаше с любопитство на тях.

Друга жена - в своите ранни 30, беше изправена пред поредното житейско предизвикателство. Завършваше втората си магистратура и вече гледаше напред към следващото стъпало на своето самоусъвършенстване. Тя знаеше цената на успеха, знаеше смисъла на жертвите и пиеше от нектара, който сама беше събрала.

helena moore
Снимка: Instagram: @helena.moore

Натрупала емоции, впечатления и опит след всички пътешествия по света, срещи с различни култури и незабравими спомени. Именно те я караха да се усмихва, дори в моментите на слабост и несигурност.

След дълбокия сън и множество метаморфози, страховете отново засипаха тялото на гъсеницата. Тя се бе затворила дълбоко в себе си, търсеше смисъла на своето съществуване, знаеше, че най-хубавото предстои, но трябваше сама да разруши пашкула, в който се бе обвила - без чужда помощ, без външна намеса, защото в противен случай рискуваше да наруши своята цялост.

helena moore
Снимка: Instagram: @helena.moore

През погледа на 20-годишна, тя виждаше света много просто -  всичко беше черно и бяло. Учеше това, за което бе мечтала, получаваше от живота всичко, въпреки трудностите и се радваше на своята младост. Осъзнаваше, че пътят е дълъг, но имаше куп приятели, които я заобикаляха и споделяха радостните мигове. Имаше любов и въпреки болката, с която бе съпътствана, вярваше в нея. Защото на 20 всеки е склонен да вярва!

Малката гъсеничка си спомни за онзи слънчев ден, в който за първи път съзря в далечината - красивата и изящна пеперуда, кацнала на нейното най-любимо цвете. Точно онова, което тя така истински харесва, но се страхува да се покачи на него, от страх. Страх - че може да падне от върха. Страх - да не го нарани. Страх - от проваленото пътешествие към най-бленуваното. 

helena moore
Снимка: Instagram: @helena.moore

Мисълта за красотата, цветовете и радостта, които носеше пеперудата, накараха телцето ѝ да потрепне. Дали някога и тя щеше да предизвиква такова възхищение? Въпроси и терзания заливаха ума ѝ...  Дали е лесно да се лети? Дали слънцето наистина е толкова високо, или може да бъде достигнато с устремен полет? Дали пеперудите също изпитват страх?

Тя, която беше опитала сладостите на живота, беше вкусила разочарованието, умееше да цени постигнатото и се радваше на истинска, осъзната, неповторима любов. Любов - силна, неподправена, тази на собствения ѝ съпруг. Любов, която изпълваше цялото ѝ същество, тази, която описват в романите, тази, която я кара да се чувства жива. За тридесетте си години имаше натрупан опит зад гърба си, познаваше всички нюанси на добро и зло и виждаше света такъв, какъвто сама го рисуваше. Опитната ръка с вкус разбъркваше палитрата от цветове и превръщаше платното в истински шедьовър, огрян от първите пролетни лъчи.

helena moore
Снимка: Instagram: @helena.moore

Пеперудата се радваше на пролетното слънце, на цъфналите дървета, носеше се свободна и волна. Осъзнаваше, че буди възхищение у околните, затова се опитваше да лети колкото се може по-високо, за да приковава повече погледи върху своето изящество. Тогава усети онова странно чувство, което отдавна си мислеше, че бе забравила. Дали ѝ беше мъчно за малкото кадифено телце, с което се изкачваше по стъблата на растенията, или се страхуваше отново да не се превърне в гъсеница и да няма възможност да се радва на своето най-любимо цвете? Тя знаеше колко много беше вложила от себе си, колко бе изстрадала и колко усилия ѝ бе коствало, за да се превърне в това, което днес оглеждаше в бистрия поток - красива и цветна пеперуда.

helena moore
Снимка: Instagram: @helena.moore

Пред нея се отвориха нови хоризонти. В черно-бялата картина започнаха да се прокрадват нови цветове. Понякога тъмни и тъжни, друг път ярки и пъстри. Усети вкуса на разбитите мечти, осъзна,че някои дори не са си стрували, за други положи усилия и ги превърна в реалност. Разбра, че приятелите се делят на верни, (които са до теб в добро и зло) и познати, които поздравяваш само от добро възпитание. Научи се да цени любовта, най-вече към себе си. Разбра, че има разлика в това да умираш за любовта на някого и да живееш, защото обичаш най-правилния и прекрасен човек.

helena moore
Снимка: Instagram: @helena.moore

В света на красивата и свободна пеперуда има много капани. Понякога, унесена в своя полет, може да попадне в ръцете на недоброжелатели, които да я закачат като експонат в някоя колекция. Рискува да се поддаде на желанието си да покаже колко добре се е научила да лети и да изгори крехките си крилца. Затова пеперудите често поглеждат надолу и се връщат на местата, където се прекарали голяма част от своя живот, макар и под формата на гъсенички. Може би, защото умеят да ценят свободата, която имат.

helena moore
Снимка: Instagram: @helena.moore

Каквото и да имаме, каквото и да постигаме, винаги искаме още. Такава е човешката природа. Първо изпитваме страх от това, което предстои, след това страх за пътя, по който сме поели, а накрая ни обзема страх да не загубим това, за което сме се борили. Колкото и силен да е страхът, трябва да намираме сила вътре в себе си да направим нужната крачка - напред.

Гъсеницата има смелостта да се превърне в пеперуда. Тя, от своя страна, прави първия си полет, когато усети промяната у себе си и прилива на сила, чак тогава е готова да размаха гордо крила. А младата, силна и уверена 30-годишна жена понякога се поглежда и вижда в огледалото момичето отпреди 10 години. Усеща пеперудите в стомаха си при срещата с нея, защото знае, че е извървяла гордо пътя дотук не без страх, но с копнеж, надежда и вяра.

helena moore
Снимка: Instagram: @helena.moore

И нека не забравяме, че Вселената е в сърцата ни, а ограниченията и страховете са плод на собственото ни съзнание. И както какавидата, която сама трябва да отвори пашкула си, никой не може да извърви пътя вместо нас.

Смелостта се крие именно в първата крачка, защото ако вярваме, че можем, то сме изминали половината път към мечтите си.

Автор: Михаела Маркова

helena moore
Снимка: Instagram: @helena.moore

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Прочетете още прекрасни статии на нашите читатели от рубриката "Из Edna@":

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

През декември най-много ми се...

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент