Кристин Дейвис на 61: Жената, която превърна Шарлот в символ на любовта
Тя е милиардер, майка и модна икона: 10 неща за Риана, които малко хора знаят
Модната икона Парис Хилтън на 45: Историята зад светската легенда
Бунтарят с голямото сърце, който превърна уязвимостта в сила: Пътят на Роби Уилямс през годините
Edna усмивка, която озарява сутрините: Гала отпразнува рождения си ден в ефир
На 9 февруари почитаме Свети мъченик Никифор – кои имена празнуват
Edna легенда, която промени българския футбол: Христо Стоичков на 60!
Кои празнуват имен ден днес и какво празнуваме на 6 февруари?
В първата събота на Великия пост България ухае на пролет, на прясно изпечен хляб и на конска грива. Това е Тодоровден – празник, който препуска през вековете с тропота на копита и събира в едно християнската вяра и древните народни представи за плодородие, сила и ново начало.
Кога се празнува?
Тодоровден винаги е в събота от първата седмица на Великденските пости – подвижен празник, зависещ от датата на Великден. В народния календар денят е известен още като Конски Великден, защото конят е в центъра на обредността.
Празникът е посветен на свети Тодор – най-често свързван със светеца воин Теодор Тирон, почитан заради своята смелост и вяра. В народните вярвания обаче образът му излиза извън църковния канон.
Легендата за свети Тодор
Според поверието свети Тодор облича девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога, за да измоли лятото. Когато забие копието си в земята, тя се затопля, снегът се топи и пролетта идва. В някои краища казват, че той разтърсва брадата си и от нея се посипват снежинки – последният сняг преди окончателното затопляне.
Така светецът се превръща в символ на прехода – от зима към пролет, от застой към движение.
Обичаите – денят на конете
Най-атрактивната част от Тодоровден са кушиите – традиционните конни надбягвания.
Рано сутринта мъжете измиват и решат конете, сплитат гривите им, украсяват ги с пискюли, мъниста и цветя. След празничната литургия свещеникът благославя животните за здраве. После всички се отправят към мегдана или извън селото, където започват кушиите.
Победителят получава венец, кърпа или риза – дар от мома или млада булка. В миналото това е било не само съревнование, а въпрос на чест. Конят символизира мъжката сила, трудолюбието и социалния статус на стопанина.
След надбягванията следва обща трапеза. Често победителят обикаля селото с коня си, а хората го посрещат с благословии.
Женските ритуали – за здраве и любов
Докато мъжете са на кушия, жените месят обредни хлябове – с формата на конче или подкова. Раздават ги за здраве, особено на младите булки.
В някои райони момите измиват косите си с вода, в която е поставена слама от конски ясли – за да бъдат косите им здрави и буйни като конска грива. Вярва се, че на Тодоровден не бива да се мие коса без този ритуал, защото може да „поболее“ или да оредее.
Денят е свързан и с любовни поверия. Момите тайно наблюдавали кой момък ще спечели кушията – вярвало се, че той ще бъде най-здрав и най-добър стопанин.
Какво не се прави на Тодоровден?
Според народната традиция:
- Не се работи тежка работа с животни.
- Не се впрягат коне в нивата.
- Не се преде и тъче.
- Жените не перат и не шият, за да не „се разболеят“ конете.
Всичко е подчинено на идеята за опазване на силата – както на животните, така и на дома.
Кой празнува имен ден?
На Тодоровден празнуват всички, които носят имената:
Тодор, Теодор, Теодора, Тодорка, Дора, Доротея, Божидар (в превод от гръцки Теодор означава „Божи дар“), Божидара и производните им.
Името Теодор идва от гръцкото „Theodoros“ – „дар от Бога“, което допълва усещането за благословия и ново начало.
Празникът днес – традиция и спектакъл
В много български градове и села Тодоровден се превръща в истински празник на общността. Организират се фолклорни програми, възстановки, състезания и изложби на коне. В някои райони кушиите събират стотици зрители и участници.
Там, където все още има живи конюшни и силна връзка със земята, празникът пази автентичния си дух. Но дори в големите градове той напомня за нещо дълбоко българско – уважението към труда, към животното, към цикъла на природата.
Прочетете още:
