Представям ви Красимира Величкова. Тя е Edna от нас, на 34, майка на шестгодишен син.
От повече от десет години работи в граждански организации. През последните 4 години ежедневието ѝ е посветено на благотворителността. През свободното си време пътува, чете и се среща с приятели.

Реших да я поканя в "Лицата на Edna жена", защото съм убедена, че е призвание на Edna жена да инициира, подкрепя и живее с каузи от всякакъв характер.

Всички каузи, за които работи, й дават много повече, отколкото получават от нея. "За тях това е помощ, а за мен – смисъл.", каза ми тя...

ГРАФИКЪТ НА МОИТЕ "ВЧЕРА"

До 18 години...
Графикът ми до 18-тата ми година беше спокоен и дори бих казала безгрижен. Търсех смисъла на живота през приятелства и книги. Светът тогава се оглеждаше в лицето на близките ми, средата ми, учителите ми. Те изискваха от мен неща, които постигах без усилие и ми оставаше време и енергия за собствените ми вътрешни преживявания.

До 25...
Малко по-късно, вече като студентка във Философския факултет в специалност "Културология", се влюбвах и прощавах с интереса си към различни исторически периоди и философски концепции, когато започнах работя като доброволец в гражданска организация.

Тогава за пръв път усетих свободата да работиш за идеи, и то в среда, която дава въможности за професионално развитие. Вдъхновението да работиш в екип сред съмишленици за мен е сред най-сериозните мотиви да остана в гражданския сектор.

До преди 1 година...
Графикът ми преди една година е същият както преди 4, и какъвто е и в момента. През 2008 година започнах работа в Българския дарителски форум. Мисията на организацията ни е да създаваме по-добра среда за дарителството у нас.

Това означава много неща – по-добро законодателство за дарители; мотивиране на дарителите да работят заедно и даряват повече; създаване на разбиране у хората, че всеки може да бъде полезен за дадена кауза, която променя обществото ни; работа с медиите, за да разказват те добрите истории; подкрепа на граждански организации, които търсят помощ за своите каузи; а много често и подкрепа на отделни хора, които имат нужда от дарения, най-често за лечение.

Истината е, че нас ни движи обща визия и разбиране за дарителството – ние като общност от хора и граждани сами да реализираме идеите си, да споделяме и решаваме проблемите си.

Така че графикът ми е интензивен и пълен с комуникация с хора от различни сфери – институции, медии, организации, родители, дарители... Често ми се случва, когато споделям с близки хора какво и как вършим, те да не могат да си представят как толкова много неща могат да се правят от екип от 4 души.

В нашата работа обаче, за да се стигне до промяна, е необходимо да се полагат дълго време много усилия, което от своя страна изисква и особена доза търпение. Напоследък сме в период, когато "жънем" плодовете на работа, започната преди 4-5 години (като премахването на ДДС-то на благотворителните есемеси; добрата работа на фонда за лечение на деца, и др.), и това носи някакво удовлетворение. В същото време, усещането, че можеш с усилията си да промениш живота на един човек или организация, носи огромна отговорност и разочарование, ако по една или друга причина не успееш.

ГРАФИКЪТ НА МОЕТО "УТРЕ"
Графикът на моето утре има реални шансове да бъде същият като днешния, но това ми харесва. Най-вдъхновяващото в работата ми са хората, които срещам. Те са хора от различни сфери – от малки или големи организации в София и страната, хора от компании, медии, институции, доброволци... Общото между  тях е това , че имат идеи, вяра и енергия да ги осъществят и така променят малкия свят около себе си.

Във всеки от нас живее малкият мотор на голямата промяна, нали?

Добави ни в предпочитани източници в Google