Хепатит А „обича” летните месеци –малките деца са по цял ден навън, пипат всичко и ръцете им са постоянно в устата; хората са на почивка по места с много почиващи и заразата лесно се разпространява; масово се консумира храна в заведения, някои със съмнителна хигиена.
На всичко отгоре симптомите на хепатите ни заблуждават, че сме хванали летен (стомашен) или друг вирус. Според специалистите повечето възрастни хора са преболедували от хепатит А без да се усетят, защото той имитира други болести.
И въпреки, че се нарича жълтеница, само на малка част от болните кожата и склерите пожълтяват. Така болните не се изолират и разпространяват заразата чрез урината, фекалиите, слюнката. Затова се нарича болест на мръсните ръце.
Хепатит А е остро заразно заболяване, което се предава от болния човек на здравите. Чрез замърсените си с вируса ръце (основно след тоалетна) той разпространява заразата по околните предмети.
Първите симптоми се проявяват 15-30, понякога 50 дни след заразяването с вируса. Болестта протича в началото като банална инфекция –отпадналост, температура, гадене, повръщане, понякога и като настинка с болки в гърлото и хрема.
Този стадий е кратък, 3-7 дни, след което една част от болните пожълтяват, урината става тъмна, а изпражненията светли, почти бели.
Черният дроб се увеличава с болка в дясно подребрие, а в много случаи и слезката увеличава размера си. Болестта протича по три начина – леко, средно тежко и тежко.
За щастие тежкото протичане с усложнения е сравнително рядко. Хронифицирането също е по-рядко, за разлика от другите видове хепатити (В и С). Застрашени от тежко протичащ хепатит А са децата, хората с хронични заболявания и тези със слаб имунитет.
Диагнозата се поставя чрез изследване на кръвта и урината, което трябва да се направи при всяко неясно състояние. В урината се откриват жлъчни пигменти (билирубин и уробилиноген).
В кръвта се наблюдава увеличен билирубин (директен), увеличени трансаминази (чернодробни ензими), алкална фосфатаза.
При ехография се наблюдава типичното за хепатита увеличен черен дроб и евентуално промени в жлъчните пътища при някои видове хепатити. Диагнозата се поставя категорично при доказани с имуно-ензимни методи неспецифични антигени или антитела в серума- IgM за ранна инфекция и IgG за прекарана в миналото такава.
Лечението е с хепатопротектори, почивка и специфична диета щадяща черния дроб, която продължава 6-12 месеца. Тежките случаи се лекуват в болница.
Единствената профилактика е добрата хигиена. Колкото и банално да звучи, миенето на ръцете е основна мярка за предпазване от заразяването.
Има и ваксина против хепатит А, но тя не е задължителна за българските деца. Може да се закупи от аптеките, поставят се две дози през минимум 6 месеца.
