След края на Коледните празници и многото имени дни през януари, февруари ни подготвя и настройва за следващия голям празник. Великден е след по-малко от  два месеца, но докато той дойде ни очаква един от най-важните дни, полагащ началото на Великденските пости. Дори да не сте от тези, които ги спазват, съм сигурна, че ще ви е любопитно кой е той - свързва се с прошката, хапва се халва и се палят големи огньове.

Сирни заговезни е зимно-пролетен празник. Чества се винаги в неделя – точно 49 дни преди Великден. В самоковския край е известен с името „Поклади”, но може да се срещне и като „Сирница”, „Масленица”, „Ората”, свързващи се с различните обреди, които се изпълняват.

След този ден се преустановява консумацията на продукти от животински произход – яйца, мляко, сирене и др., затова храната на празничната трапеза е предимно от тези продукти - баница със сирене, варени яйца, масло. 

Основна и задължителна част от трапезата заема халвата. Сладкият десерт е любим както на децата, така и на възрастните. Халвата „Сладки времена“  е чудесен завършек след вкусните ястия, тъй като е създадена по традиционна рецепта – на сладки, нежни конци, които се топят в устата. Хапва се за здраве и сладост през цялата година.

През целия ден на Сирни заговезни по-младите посещават по-възрастните членове на семейството, за да им искат прошка. Затова и на много места този ден се нарича „Прошка” или „Прочка”. Младите целуват ръка и молят за опрощение, а възрастните им отговарят „Простено да ти е”. Без нея се вярва, че Великият пост не може да се започне.

 „Хамкането” и паленето на огньове са също едни от основните обреди на Сирни заговезни. В някои краища на червен конец се завръзва сварено и обелено яйце, провисва се от високо, завърта се, а децата се опитват да го хванат с уста. На този конец някои са можели да гадаят, а черупките от яйцето се хвърляли навън, за да предпазват от бълхи. 

Снимка: Захарни заводи

След вечерята идва и моментът за паленето на големи огньове, наричани още клади. На времето са се правели обикновено на високи места и извън селата. Момчетата ги прескачали за здраве, а през това време момичетата играели хора. В софийския край, например, наричат този обичай “Ората, копата”, но може да се срещне и като „òратник”, „олèлия”, „ỳрбалки”.

Друг интересен обичай е „туйкане” – хвърляне на запалени стрели. Той е характерен е за пловдивския край. Прави се късно вечерта, когато момчетата обикалят селото, за да изстрелват запалени стрели в дворовете на момичетата, които харесват. 

Със сигурност има още интересни обреди, които се правят в този ден, но не може да споменем всички. Важното е да ги помним и съхраняваме, защото с тях идват сладки времена.

Добави ни в предпочитани източници в Google