Притежаваш изключително рядко срещаното качество да запазваш здравия си разум, дори когато се влюбваш. Благодарение на това още от самото начало виждаш ясно и ярко знаците, които ти показват, че това не е човекът за теб, но с пълно съзнание решаваш да ги пренебрегнеш. Проблемът идва именно от факта, че мислиш трезво, защото ти се иска да не е така. Иска ти се да изживееш онова умопомрачение, типично за влюбените до уши, за което толкова си слушала. Искаш да изгубиш ума си, но той е точно там, където трябва - добре функциониращ в главата ти. Затова предприемаш тактиката сама да се заблудиш, целейки се във влюбване като от романтична комедия. За известно време даже ти се получава, но постепенно разумът взима връх и ти показва най-прекия път извън неуспешната връзка. След това ти е тъжно, но не толкова за бившия партньор, колкото за самата теб - копнееща по онази любов, която не слага на пауза разума, а се влива в съзнанието и живота ти, за да остане завинаги там.