Православната църква отбелязва на 20 декември празникът, посветен на св. Игнатий. Наричан е още Игнатий Богоносец, защото казвал, че носи в сърцето си Бога. Приема се, че Исус е посочил малкия Игнатий, когато са го попитали кой е най-голям сред себеподобните. Тогава Божият син вдигнал на ръце детето и произнесъл думите: “Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.”
Като отраснал, Игнатий служил четиридесет години на църквата в Антиохия, където е бил ръкоположен за епископ. Римският император Траян обаче го осъдил на смърт около 107 г. заради силната му вяра. Мъченикът издъхнал, разкъсан от осверепели лъвове.
След смъртта си светецът започнал да се явява на вярващите и да изцелява различни болести.
В българските народни традиции денят е известен като Игнажден, Игнатовден, Млада година, Полазовден, Поляз. От тази дата започват Коледните празници.
Обредът “полязване” или “булезене” е характерен за празника. Домакините следят кой пръв ще прекрачи прага им и така гадаят за предстоящата година. Ако първият гост в дома е благ и добронамерен човек, значи годината ще е добра, плодородна и имотна.
Според поверията на Игнажден започват т.нар. Мръсни дни, които продължават до Богоявление (Йордановден). Празникът се свързва със зимното слънцестоене и е началото на прехода между старата и новата година. Смята се, че ако на този ден вали дъжд или сняг, през пролетта ще има достатъчно валежи, а годината ще е плодородна.
На трапезата се поднасят постни гозби – жито, ошав, орехи, тиква, ябълки, картофи, булгур, зеле, туршия, варена царевица, содена питка, тиквеник и кравайчета.
Имен ден днес празнуват: Игнат, Игната, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Агна, Пламен, Пламена, Огнян, Огнемир, Огнемира, Светослав и Светослава.
