Всички знаят, че събитието на сезона е "Хамлет". И тези, които го харесват, и тези, които не чак до там. И причините за това са много. Очакването, мащабите, размахът, дързостта, дълбочината, скандалът, почудата, мълчанието и най-вече митологизацията на най-популяраната Шекспирова пиеса.

"Хамлет" е повече от трагедия! И Хамлет е повече от персонаж в пиеса!

Съзнавайки това, режисьорът Явор Гърдев се готви за тази постановка в Народен театър "Иван Вазов" повече от 14 години. В очакване на точката на пресичане на подходящия актьор за ролята на Датския принц, правилния екип и точното време в развитието (или разпада) на обществото ни.

Ноември, 2012 –  уморено и объркано време, малко преди предречения от маите Апокалипсис, в който вече ни мързи да вярваме; малко след полета на човек от ръба на времето, което било относително понятие. Ние сме на ръба. Хамлет е на ръба. На отчаянието, но и на спасението.

Хамлет е Леонид Йовчев. Както и обратното. Точният дух в точното тяло – без съпротива, без суета, без грим и притворство. Чиста материя и антиматерия. Митът в действие на бездействието.

Защото какво иначе е клетото мятане на едно самотно голо тяло като риба на сухо, останала без живителна глътка вода – устните на Офелия?!

В търсене на смисъл, в опит за възмездие, в капана на невъзможната мъст, в обречеността на собствената си разколебана вяра. Хамлет е къща без подпори. Кула от пясък, но с камбанария.

Не можете да разберете Хамлет, ако не сте замесени от същото тесто. Ако не сте усетили горчивия вкус на сполетялата разруха. Ако нямате въображение и остро чувство за справедливост. Присъдата за нас е, че се превръщаме в общество без смисъл и устои, без морал и ценности.

Затова Хамлет е мит. Най-големият! Затова Хамлет е камъчето в обувката, прашинката в окото, миражът на хоризонта.

"Може ли точката на отчаянието да се окаже точка на спасение?", пита Явор Гърдев чрез "Хамлет".

Още един драматургичен мит се занимава с тази дилема – това е митът за Медея. Тя е почти сестра на Хамлет. Същото накърнено чувство за справедливост, същото неистово желание за мъст и готовност за жертва.

Каквото и да знаете за Медея, то няма да ви трябва щом идете да гледате спектакъла "MEDEA" в Русенския татър, защото той ще разруши представите ви и после ще ги пререди наново.

Тук Медея е дива червенокоса хиена. Въглен върху мокра земя. Тя не е само отмъстителка и ревнивка. Тя е нещо повече. Нарушеният ред трябва да бъде поправен. Грехът трябва да бъде овъзмезден, предателството наказано, болката - победена.

Медея е борец за спасение на правдата, любовта и ценностите. По това тя се родее с Хамлет, като размах и неистовост на желанието за мъст, истина и справедливост.

И Хамлет, и Медея не могат да продължат да живеят в свят на лъжа и нарушени идеали. Затова те не виждат смисъл в този свят и избират смъртта. На виновните, а после – и своята. Те са търсещите спасение, живеещи от гледна точка на и с мащабите на метафизичното.

Изборът Мариана Крумова и Косьо Станев да изиграят Медея и Язон, макар, че са в друга възраст, е оправдан в решението на Петър Денчев.

Те са като че ли остарелите Бони и Клайд, които са минали през трупове, кражби и бягство по пътя към собственото си щастие. И сега единият от двамата се отказва от всичко в името на едно "уредено" съществуване, с подарено богатство и власт. Една клетва е нарушена. Една вяра – накърнена. Това са основанията на Медея за всичко, което предприема.

Чудесно е, че млад и амбициозен режисьор, какъвто е Петър Денчев, посяга към "Медея", правейки я по свой начин, без следване на образци, без робуване на клишета, без страх от конюнктурата и лесната слава. Хубаво е, че го прави в град като Русе, който заслужава да има своето "сериозно" представление.

Толкова за митовете. Останалото е мълчание.

• Можете да гледате "Хамлет" на 14, 15, 16 ноември, Народен театър "Иван Вазов", Голяма сцена

• Ако сте в Русе, идете да видите "MEDEA" на 9 или 16 ноември, Камерна зала "Слави Шкаров" в Русенски драматичен театър "Сава Огнянов"