Присъща черта на хората е стремежът към установяване на близки взаимоотношения.
Според теорията за привързаността, нуждата на възрастните от подкрепа по време на трудна ситуация и усещането за комфорт са същите водещи сили, които провокират бебето да търси топлината на майка си. Това поведение е много логично и се мотивира с оцеляването ни.
Също така е свързано със здравето и благополучието. Има редица проучвания, които единодушно заключват, че хората, които живеят в партньорски отношения са значително по-здрави, по-продуктивно реагират в стресови ситуации и значително по-добре се справят с трудности. Връзките ни помагат и за подобряване на личностната ни самооценка и себевъзприятие.
Подкрепата в личен план допринася съществено за добрите резултати в социален и професионален. В този смисъл намирането на половинка решава една трета от задачите на един зрял човек.
Старите хора са прави като казват, че най-важно е как ще се ожениш… В днешно време това си остава вярно, с тази разлика, че не е нужно съюзът да е скрепен от брак непременно.
Любовта обаче не е константа и претърпява съществено развитие. За щастие тя не е нещо, което идва и си отива, без значение от това какво правим. Тя е под нашия контрол и макар че не е еднаква в различните етапи от една връзка, има какво да направим, за да я съхраним.
В основата на дълготрайните връзки е разбирането.
Когато отношенията в една връзка са базирани върху стабилната основа на любовта, но с времето започват да се случват пропуквания в комуникацията, вероятно става въпрос за грешка в превода. Или иначе казано не успяваме да обясним на партньора си какви са истинските ни нужди и емоции.
В емоционално фокусираната терапия терапия се говори за два типа емоции – първични и вторични.
Първичните са страх, тъга, отхвърляне, самота... Но тези емоции се възприемат от обществото като прояви на слабост и затова сме свикнали с години да ги потискаме и да не ги разпознаваме и изразяваме. Вместо тях използваме силните емоции, а именно вторичните, които се явяват като реакция на първичните емоции, които изпитваме. Това са гняв, агресия, раздразнителност, неудовлетвореност. Те ни провокират да бъдем нападателни, обвинителни и критични към партньора си. Или пък да проявяваме пасивна агресия, чрез безразличие и липса на реакция и отношение. Така ставаме изискващи и нападателни към другия, а той от своя страна се засяга и не разбира къде е проблемът и защо каквото и да прави никога не е достатъчно.
Този порочен кръг може задълго да ни остави загубени в превода да се чудим какво не е наред с нас или с партньора ни и в крайна сметка да разклати иначе здравата връзка помежду ни.
Така че на първо място, за да съхраним любовта си трябва да има разбиране.
Също така и разнообразие.
Но то може да се окаже и ключът от кутията на Пандора, ако не бъде разчетено по правилния начин. Ето защо много хора намират пътя към половинката си, чрез трети човек. Разбира се, че не изневярата е това, което трябва да внесе разнообразие в семейния живот, но в редица случаи точно това се случва. Болката и обидата от предателството рядко се превъзмогват напълно и в удобен момент се проявяват в отношенията. Затова разнообразие трябва да има, но то трябва да се търси в различни занимания – заедно и по отделно, изживявания, които не накърняват по някакъв начин чувствата или достойнството на другия.
Разнообразие може да се постигне и чрез промяна в перспективата.
В динамиката на делника се случва така, че половинките спират да си обръщат внимание и започват постепенно да се приемат за даденост един за друг. Това, разбира се, е нормално, но ако тази прогресия не бъде прекъсвана от време на време може да се окаже сериозен прът в колелата на връзката. Затова е добре да имате възможност да видите партньора си от друг ъгъл. Докато е на работа, когато отстоява позиция, когато реагира в различна ситуация.
Ефектът би бил наистина голям, ако уловите мъжа си в момент на успех. Успехът привлича жените неустоимо. Той е това, което е за мъжете красотата – първосигнален провокатор на желание. Но трябва да знаем, че той е временен и повърхностен, точно както и красотата. Затова не бива да го включваме в приоритети си по отношение на избор на партньор, както и да разчитаме на него след това.
Просто от време на време е добър начин да си припомним колко е чудесна половинката ни всъщност.
Aвтор: Биляна Котева
Консултант на материала е Елена Кръстева, психолог и психотерапевт, специализиран във фамилна терапия и терапия на двойката
Припомнете си:
Кога жената среща Единствения?
Вредят ли ни дългите връзки или не
Да спрем да се влюбваме "бързо и яростно"
Смелите и истински мъже да вдигнат ръка
