Вяра Иванова
Той те държеше, докато ти правеше първите си стъпки, но няма как да помниш. Той се напи безпаметно, когато се роди и с чичо ти обикаляха кръчмите три дни, но това и двамата не го помните. Това, което помниш обаче е, че той винаги е бил, беше и е там за теб - защото така правят татковците и това е тяхната същност.
Помниш как играехте заедно на килима в хола, как той озвучаваше всичките ти плюшени играчки с най-забавните гласове и как ти четеше една и съща приказка по 3 пъти един след друг, докато не ти омръзне и не заспиш.
Бащите са рядко явление, те не са като сестрите, не са като майките, не приличат на нищо друго, до което се докосваме през живота си. Те може да не ни прегръщат като мама и да не се чуваме с тях по 6 пъти на ден, но обичта им се усеща по-силно от всяка друга положителна енергия около нас.
Те са нашите силни и често мълчаливи герои, които няма да сдържат сълзите си на сватбения ни ден, но през останалото време няма да пропуснат шанса да ни се подиграят за това и онова. Защото татковците имат онова уникално чувство за хумор, което винаги ни развеселява.
Какво всъщност е бащата? Той е една странна смесица от супермен, клоун, такси, мъдър съветник и шегаджия, който няма да пропусне да спомене, че онази пъпка на носа ти не се вижда… от самолет.
Време е да благодарим на нашите татковци, независимо дали са близо или далеч, дали са сред нас или вече не са. Те са винаги в сърцата ни, както и ние в техните, дори и да не сме си го казвали никога - това е нашата малка тайна. Татко е завинаги нашият герой, а ние сме завинаги неговата принцеса!
