Шарл Перо (12 януари, 1628 г. - 16 май, 1703 г.) е виден юрист, прекарал целия си живот в Париж във вярна служба на краля и то не на кой да е, а на Краля Слънце Луи XIV. Роден и расъл в буржоазно семейство от привилегированата класа, близо до кралския двор, брат му също е видна за епохата си личност - архитект в двора. Но този Шарл Перо още не е онзи Шарл Перо, с който всички свързваме обичната детска класика.
„Защото знаеш, че аз съм лабиринт, в който човек лесно се губи.“
„Мечтата е желание на сърцето.“
Шарл Перо, авторът на няколко от любимите приказки на всички времена, започва живота си като такъв едва на 55 годишна възраст. Тогава епохата е била такава - цени се поезията, театъра и кратките хумористични форми. Лекота, забава, блясък - това е Кралят Слънце. Нуждата да се живее в една непрестанна метафора предизвиква вълната на един нов жанр - авторската приказка. В нея лекомислените придворни търсят житейска дълбочина и правят реверанс към народното творчество, което отново излиза на мода заради идеализираната си реалност.
„Джентълменът имаше също млада дъщеря, с рядка доброта, наследена от нейната майка, която била най-доброто създание на света.“
„Там бяха всички жени, за които Синята брада се бил венчал и чиито гърла бил прерязал.“
Шарл Перо написва първите си пет приказки зад името на сина си Пиер Дарманкур, и от негово име през 1695 г. посвещава своя ръкопис на Мадмуазел, племенница на Краля Слънце. Това са “Спящата красавица”, “Червената шапчица”, “Синята брада”, “Котаракът с чизми”, “Вълшебници”. Ръкописът е богато украсен, както е била модата, с винетки и илюстрации на Шарл Перо, а всяка приказва завършва със стих с поучителен характер.
„Чарът е истинската дарба на феите.“
„Добрите обноски не са лесни – нуждаят се от малко усилия. Но когато най-малко очакваме, ни носят богати и редки награди.“
„Грубата сила и купищата диаманти подчиняват другите на твоята воля, но добрите думи имат по-велика сила и носят повече ползи.“
Две години по-късно при именития книжар Клод Барбин се появява една книжка “Истории или приказки от старото време с морални наставления”. На корицата има илюстрация, на която селянка разказва истории на заобиколилите я малки деца. Към приказките от ръкописа с петте са добавени още три приказки: “Пепеляшка”, “Рике с перчема” и “Малечко-Палечко”.
„Не знаеш ли, че тази къща принадлежи на чудовище, което яде деца?“
Шарл Перо не след дълго е разкрит и получава признание - става член на Френската академия на науките, годината е 1671. През 1687 г. той издава и публично чете труда си "Векът на Луи Велики". Той има програмен характер и призовава писателите и поетите да избягат от скованите дворцови форми и да обогатят сюжетно, езиково и смислово творбите, ползвайки народно творчество и неговото богатство. С този си труд Шарл Перо идейно навлиза в следващата историческа епоха - Просвещението.
„С цялото си сърце ти пожелавам да си най-обичания принц на света.“
„Имало едно време…“
„Дори чудесата изискват известно време.“
Днес тълкувателите на класическите приказки твърдят, че в тях има много повече подтекст (вкл. и сексуален), който се подсказва и от контекста на епохата. Каквито и идеи да влагаме в приказките, днес те имат същата функция, каквато винаги са имали - да оформят представите за добро и зло, за героично и низко, за семейство и чест, но и да доближат децата до техните дълбоки страхове и копнежи и да им помагат да се справят с тях.
„Колкото по-малко е красноречието, толкова по-искрена е любовта.“
Последвай ни и в Инстаграм ТУК!
