Вяра Иванова
Ти беше там винаги, ти си там винаги, в доброто, в лошото, в забавното, в смеха през сълзи и сълзите през смях. Ти си винаги там, в живота ми и в онова място в сърцето, което е предназначено за най-добрите хора, които срещаме.
Ако бяхме двойка, вече щяхме да сме отпразнували една сериозна годишнина от връзката ни, която предполага да бяхме женени, да имаме апартамент, дете или поне куче.
Всъщност ние с теб сме си двойка - две луди момичета, които никога няма да пораснат, които отказват да се дадат на суровия свят и винаги се подкрепят. С теб мога да бъда напълно себе си и се надявам и ти да се чувстваш така.
Искам да ти благодаря, че търпиш лудостта ми, драмите ми, глупавите ми грешки и ежедневните ми истории. Искам да ти благодаря, че влезе в живота ми и инатливо остана там, когато много други идваха, оставаха за малко и си тръгваха.
Благодаря ти, че си онази константа, която ме държи здраво стъпила на земята и ми показва коя съм. Ти ме караш да обичам всяко мое шеметно решениe.
Ти никога, абсолютно никога не ме накара да се чувствам зле от свой избор, никога не получих укор от теб. Благодаря ти за всяко махване с ръка и изричане на фразата: “Дреме ти, всичко ще се нареди”.
Благодаря ти за всички спомени, които имаме и за онези, които нямаме и малко се срамуваме от този факт. Благодаря ти, че заедно бяхме деца, тийнейджърки, а след това и млади жени, които откриваха и продължават да откриват света заедно.
Най-добрите приятелки са истински вълшебници, наши сестри, макар и не биологични. Те са жените в нашия живот, които остават, когато всички други си тръгват.
Прочетете още:
Сестрите са най-голямото богатство на света
Прощално писмо до голямата, (не)подходяща любов
Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
