Велина Томова
Не съм домакиня. Не намирам никакво удоволствие и смисъл в това да дам 45 минути от живота си на излъскване до блясък на печка, която само след час отново ще изглежда по стария, отблъскващ начин.
Но го правя. Управлявам кухнята си с черпак и престилка все по-умело. Защото получих ценен съвет в една книжарница – едно истинско семейство се гради с вкусни гозби.
Тогава си купих готварска книга с 2000 рецепти и, както се случи в онзи виц, започнах от салатите.
Когато мъжът ми ме попита „Няма ли да сготвиш нещо друго“, обясних му, че още не сме стигнали до втората главата от книгата.
Често нямам време за основни ястия през седмица. Всъщност, никога няма. Изискват два часа готвене, подготовка от почти един час преди това и когато всичко е готово, домашните са заспали на дивана, гладни.
Но пък през уикенда кухнята е моят спа-център. Набързо приготвям основно, което да ядем два дни и обръщам книгата с рецептите на последните страници – при кексовете и сладкишите.
Има душа в къща, която ухае на кекс, не мислите ли? Не можем да кажем същото за къща, която мирише на задушен лук или шкембе чорба.
Също така детето трудно се включва в приготвянето на риба-плакия. Но пък в бъркането на кексове и сладки е пръв.
И как няма да е, като счупването на яйцата, пресяването на брашното и счукването на орехи са по-забавни и от най-бързата количка.
Сладкишите са сладката част от готвенето. Правят се бързо, трябват само яйца, брашно и мляко.
За разкош добавяте ароматни и вкусни добавки и само след 20 минути къщата ухае на дом и уют.
И никой не подозира как сте го постигнали, понеже съставките на кекса никога не си личат ясно, за разлика от тези в един гювеч, например.
По-важното за всички е, че точно вие владеете силите, с които обикновени съставки се превръщат в уханни вкусотии.
А този, който владее (кулинарните) сили, владее сърцата.
Защо всички полудяха по мъфините
