Обръщали ли сте внимание на "синдрома на празния първи ред"? 

Можете да го видите на всякакви събития – от корпоративни обучения и събрания до представяне на книги и пресконференции за журналисти.

Първият ред столове или тези, които са най-близко до водещия на събитието, остават празни.

Нищо, че става дума за възрастни, зрели хора, които би трябвало да са преодолели страха си от среща с други хора.

„Би трябвало“, но всъщност не са. Останалият от ученическите ни години страх „да не ни изпитат“ и „да не се изложим“ пред съучениците ни кара да действаме абсолютно детински и в света на възрастните.

Защо винаги първият ред остава празен? За да не вземем да се набием на очи, да не би да ни питат нещо, за което не сме сигурни, да не вземем да привлечем вниманието върху себе си.

Всъщност да седнеш отпред може да се окаже изключително положително за развитието на кариерата.

Сядайки отпред, ще сте различни от другите и ще направите положително впечатление. Човекът, който говори отпред, също като вас е човек. Той се притеснява не по-малко от онези в задните редици, които не искат никой за нищо да не ги пита.

И ако във вашите очи и усмивка срещне мълчаливо одобрение за това, което говори, определено ще ви запомни с добро.

Седейки отпред, ще имате възможност да зададете въпросите си директно и да получите отговор почти като в личен разговор.

Това е особено ценно, когато лекторът е „трудно достижим“ специалист, с когото иначе трудно бихте имали разговор очи в очи.

И не се страхувайте от въпросите. Времето на изпитването отдавна мина.

Сега е времето на доказването. А всички имаме своите положителни качества, които искаме да покажем, нали.