Не знам кога жените постигнахме равноправие, че мъжете да започнат да мрънкат, че са дискриминирани.
Завиждали ни, защото се налагало да ни отварят вратата, да ни носят чантата и защото понякога жените влизат в дискотека без да плащат вход.
И се питам ако за това ни завиждат мъжете, всъщност къде изчезнаха истинските мъже...
Защо не ни завиждате за ежеминутните случаи на изнасилвания?
Защо не ни завиждате за постоянния ни страх, когато вървим в тъмни улици или подлези след работа, че ще бъдем нападнати?
Защо не ни завиждате, че ни отвличат и принуждават да проституираме?
Защо не ни завиждате, че сме подложени системно на домашно насилие и никой нищо не прави?
Защо не ни завиждате, че, когато се приберем, трябва да готвим, чистим, мием чинии, а Вие почивате, защото Вие сте изморени. Ние като ходим на работа нямаме право да сме изморени...
Защо не ни завиждате докато лежите на дивана, а ние пускаме прахосмукачка или сменяме памперси?
Защо не ни завиждате, когато не ни повишават, защото може да родим?
Защо не ни завиждате, когато не ни взимат на работа, защото имаме деца, за които трябва да се грижим. Сякаш децата са собстевност и отговорност на майката, а отговорността на бащата е да лежи на дивана...
Защо не ни завиждате, че една и съща работа на нас ни плащат по-малко, отколкото на вас?
Да ви призная честно едва ли има жена, която да не е готова да се откаже от всичко гореизборено в замяна на това да си отваря сама вратата (нещо, което и сега често правим), да си носи сама торбите (всъщност на практика има повече жени, които носят пазарските чанти, отколкото мъже) и да плащаме вход в дискотеката. И моля следващия път, когато завидите на някоя жена, моля помислете каква е цената, която всяка една от нас плаща, за отворената врата...
Автор: Милена Владова
