Днес искам да си поговорим за разводите. Безусловно ни престоят - дали физически или само в разговорите ни, няма човек, който да не мисли понякога за това. 

Особено, ако има дълъг брак (по последни статистики - над 8 години). 

Повечето пъти разводът се оказва една от многото възможности, но сякаш единственото ефективно решение. 

Много често съм попадала на един и същи цитат в интернет и неговите вариации. Предавам ви смисъла му накратко:

Едно момиче попитало баба си: "Бабо, как успяхте да запазите с дядо брака си цели 60 години?" И в тона на мистиката тя му отговаря: "Ние просто живеехме във време, в което когато крушката изгореше, не сменяхме цялата къща." 

Неща в този ред на мисли с крайна цел да ни кажат следното: Ако нещо не върви във връзката, не сменяш човека, а се опитваш да оправиш проблема. Защото семейството не е заедно само в прекрасните моменти - знаете - деца, кола, къща, последна вноска за кредита.

Семейството трябва да знае как да решава проблема в зародиш и да комуникира правилно. 

Честно казано всички наши проблеми идват или от прекалено обмисляне на ситуациите, или от липсата на споделяне между партньорите. 

Не искам да уча никого как се живее спокойно и дълго само с един човек. Всеки може да дава акъли, които и без това никой не спазва след това. Просто защото всеки има своя интерпретация за щастие, семейство и най-вече... идеален партньор. 

Да наблегнем на моментите, когато просто нещо си отива от връзката между двамата. Когато не знаеш, че нещо ти липсва до момента, в който не се случи нещо огромно или просто, ей така, си седиш на пейка в парка и те осенява, че не можеш да понасяш човека, с когото живееш. 

Просто не го обичаш вече. Просто мразиш как си секне носа под душа. Как си оставя чорапите навсякъде из къщата. Как никога не се сеща да ви изненада спонтанно. Как успява да задава един и същи въпрос 10 години подред?!

Не можеш да дишаш същия въздух, а мисълта за секс с него просто те кара да се изстържеш с шкурка под душа. 

И искаш развод... Ей така, спокойно, обмислено, искано дълго. Без скандали преди това, без грозни сцени или разправии. Просто не искаш вече това. Искаш да излезеш от този брак докато още харесваш живота и харесваш себе си. 

Да се научиш да вдишваш и издишваш свободно. 

Тази информация го удря като 10 мокри шамара с опакото на ръката. Просто защото не е очаквал да го... предадеш? Почти съм сигурна, че тази дума ще излезе от устата му в следващите 2 часа. 

За него ти си предателка, която никога няма да бъде същата в очите му. 

А ти просто искаш да запазиш живота си... и неговия, защото, ако това продължава, ще изкараш разрешително за оръжие и ще го гръмнеш докато седи в тоалетната вече 40 минути. Нещо като неподвижна мишена според мен. 

И после сценарият е толкова познат и все пак толкова индивидуален. 

На следващия ден или седмица се разкайваш, защото ти липсва нещо, ама не си сигурна какво точно и дали някога го е имало. После се усещаш, че трябва да започнеш на ново и да се доказваш и обясняваш. Това последното без да ти се иска, но с цел световен мир. 

След това просто ще си дадеш сметка, че не си заслужава. Ти отново ще си предателка, мръсница, използвачка, типична жена. 

И докато това ти се крещи в гърба, просто ще се отдалечаваш и ще се радваш, че най-накрая излизаш от това. 

Сценарият в новия сериал, в който участва Сара Джесика Паркър, не е точно този (всички влюбени хора изглеждат еднакво, но разводите им се различават винаги), но е толкова истински. 

Емоциите ми бяха толкова познати, че се замислих дали няма да съм точно като тях след години. 

Няма префърцунени кифли и идеализирани мъже. Няма и спокойни тийнейджъри, и подредени къщи. 

Има просто двама души, които се опитват да разберат ще има ли бъдеще (след) брака им. 

Просто го гледайте. Всеки понеделник по HBO.