Когато се нуждаете от вдъхновение за своята интимна вечер...

Когато не искате вечерта да свършва и ви се чете нещо определено възбуждащо...

Когато искате да накарате себе си и партньора си да се почувствате специални...

Тези мигове ви принадлежат. Усещанията са вашето оръжие, а умът ви е най-интимният ви орган. 

Този разказ е за вас. 

Насладете му се...

***

Младата жена натисна копчето на будилника. Той беше от ония старите, с пружина. Звънът му беше като на разгонен петел, но тя си го обичаше. Беше подарък от баща ù, донесе го от Индия, за 18-я ù рожден ден. Никога не пропускаше да я събуди в зададения час и това ù носеше почти физическа наслада. Боготвореше баща си - беше чаровен мъж, жените полудяваха покрай него. Луди жени... Това ù харесваше. Тя самата беше такава. Днес щеше да бъде интересен ден. Бяха канени с Иван на парти в най-добрата ù приятелка - Ивелина. Иван си спеше блажено, на него будилникът не му подейства.

- Щастливец - помисли си Ана, спи като буба.

Ожениха се преди две години. Още не мислеха за деца - ходеха на работа и по партита. Тя тласкаше семейния кораб в тази посока. Купонът беше в кръвта ù.

- Аз съм си нимфоманка, какво да направя - каза си, докато обуваше чехлите. После бавно тръгна към тоалетната. Винаги се захласваше в този момент от утрото. Нощничката ù стоеше прекрасно, изглеждаше като някоя фея. Прозрачната материя показваше младото тяло. Естествено - нямаше бельо отдолу. Формите се очертаваха с притегателна сила. Погледна се в огледалото. Увери се, че е секси, въпреки несресаната коса.

Натисна ключа за осветлението, влезе и седна грациозно на тоалетната чиния. Харесваше този момент. Започна да се опипва, докато отделителната система пречистваше еротичната ù кръв. Колко пъти си мислеше как ù се искаше точно в този момент да влезе Иван и да ù се нахвърли, но никога не му каза за тази своя фантазия. Нещо я спираше, може би за да не я сметне за откачалка.

След като премина през този етап, Ана пристъпи към следващото удоволствие - душа. В сънната утрин водата изсвистя приятно и започна да облива младото и красиво тяло. Сапунът имаше мирис на роза. Фантазиите ù литнаха отново.

- Колко е хубаво! Ех, ако сега тук беше и Ивелина... Докато Иван спи - да си поиграят двете. Да се слеят заедно с пяната, която я покриваше. Ана обичаше женските ласки. Страстния език - подлудяващ и мъжете и жените. Нежните гърди, които бяха така приятни за пипане. Начервените устни - които оставяха следи от своята "дейност".
- Ох!... Мисля само за секс - изпъшка Ана и се огледа стресната, да не би Иван да е чул нещо от нейните думи.

Будилникът на нощното шкафче тракаше, отмервайки сънливите утринни минути. Иван все още спеше. Беше отметнал завивката и тялото му се открояваше стегнато и с бронзов загар, контрастирайки на белотата на чаршафите. Ана затвори крана на душа, отвори вратата и взе меката, алено-червена хавлия, която висеше на специално направената закачалка.

Младата жена отвоюва това окачване посредством бутилка домашна ракия от майстора, който моделираше банята и мястото пред нея. Той твърдеше, че закачалка не се слага до вратата и се мотивира с чертежите на фирмата-изпълнител. Ана, обаче, не можеше да допусне чакащата хавлия да стои вътре и да поема влага и мокри изпарения, които да я дразнят след къпане. Готова на всичко, за да осъществява идеите си, в края на краищата, постигна своето.

- Аз съм "Принцесата върху граховото зърно"... - често употребяваше този израз, особено пред Иван по време на спор, за някоя дреболия.
Естетичният фетишизъм и фина чувствителност, съчетана с образното мислене, тласкаха Ана към хармонизиране на всички детайли в апартамента, като се започне от цвета на чашите за кафе и се свърши с розовите сърчица, украсяващи спалните чаршафи.

Художествената ù артистична същност избухваше завладяващо и в сексуалния живот на младото семейство. Ана обичаше да позира, да се съблича като в стриптийз бар и да демонстрира силата на цветното бельо и усмихнатите начервени устни.

- Искам те гримирана винаги преди секс! - изкрещя веднъж Иван в началото на връзката им, докато му правеше френска любов като на кино. От този момент, откакто я видя нарисувана, усмихната, цветна и завладяваща, Иван спря да гледа порно филми преди да се любят.

- Ще те заснема с GSM-а, да знаеш! - каза весело младият мъж след тази случка. Любовта беше посетила този дом с цялата си приказност, страст и еуфоричност. По всичко личеше, че човешкото щастие наистина съществува, а не е само хит-компонент във филмите, или в разказите, завладяли съзнанието на писателите-фантасти...

Утрото на Ана набираше скорост. Дойде мигът, в който трябваше да събуди Иван. Тя ползваше специфичен набор от действия, способи и хватки, които имаха постоянната насоченост - да запалят еротичния център на психиката на мъжа. Започваше с обичайните фрази, въпреки че ù беше известна безполезността на думички като:

- Миличък, време е, или пък:
- Хайде, съкровище, няма да успееш със задачите! 

Обикновено Иван послушно измърморваше:

- Само пет минутки още! Или:
- Още малко - коте сладко! Понякога и без връзка:
- Знаеш, че те обичам!

Но това наглед безполезно приказване, имаше важно и подготвящо значение - да се отключат следващите нива на възприятията на половинката. Следваше леко отмятане на чаршафа и нежно поглаждане на петите на сладко спящия любим. Въртеливо-нежните движения на пухчето, което ползваше Ана, даваха ефект обикновено на десетия пореден оборот. Да проследим всичко в сегашно време:

- Мммммммм... Какво е това? - започна да се обажда нещо от дълбоката същност на Иван.
- Римската империя! - звънна веселият смях на съпругата.
- Искам още, още... - сънливо продължи императорът...

След този знак, че спящият все пак възприема реалности от този Свят, Ана веднага докосна с устни глезена на единия, а после и на другия крак. След три-четири целувчици, без да губи време, тя мина към ласки нагоре по стегнатата вътрешна част на бедрата на красивия си съпруг. Захапа със зъби и после веднага целуна ухапаното място с нежен натиск на устните. Тук ефектът беше мигновен и греещ! Иван изръмжа познатото:

- Играеш си с огъня, съпруго! Любимият будилник тракаше съпричастно...
- Да, да! Разбира се - хайде да го видим този твой огън! - наля чувства в играта тази Ева от райската градина! Докато мъжът се изтръгваше на скорост от лапите на съня - Ана започна да движи косата си, като я натисна точно там, където той най-много желаеше!

Размърда малко, замърка като коте и тогава Иван изригна! Хвана главата ù с две ръце и започна да я насочва към желаните си фантазии. Усети влажността и топлината на устата ù, силното желание го връхлетя, повдигна леката като перце Ана и я тръшна под себе си. Момичето изписка щастливо, предвкусвайки екстаза от познатите и прииждащи огнено-вълшебни вълни на сладост.

Каза само:
- Ще ме счупиш, внимавай!
- А може би ти да си отгоре, а? Иван я вдигна над себе си, после каза:
- Не! - и пак я затисна с красивото си тяло!
- Иванееееее!... - развика се миньончето, когато удоволствието го порази като гръм.

Автор: Антоан Антонов