Двама влюбени… тя от България, той е от САЩ. Милена и Итън си казаха заветното "Да" тази година на съдбовната дата 08.08.
Едва ли, когато са планирали, са си представяли това, което ги сполетява впоследствие. Първо пандемията разваля всички предварителни планове, които са направили. Милена не познава семейството на Итън и точно преди сватбата е трябвало да пътуват до САЩ, където да се опознаят, да прекарат време заедно с цялото семейство.
Животът обаче е онова, което ни се случва, докато правим планове и двамата влюбени бързо осъзнават, че това няма да е обикновена сватба. За разлика от много други двойки, те решават да не отменят събитието и въпреки всичко да се врекат във вечна вярност пред своите близки.
Но как, когато семейството на Итън е в САЩ, а полетите отдавна са мираж? Всичко изглежда невъзможно. Или не съвсем… Нали все пак сме 21 век, векът на технологичните възможности. Ако целият свят може да провежда бизнес срещи онлайн, защо да няма как гостите на сватбата също да се пренесат през океана дигитално?
И така… Имаме Милена, Итън, петдесетина от най-близките приятели и семейство на булката и най-близките на младоженеца, които се включиха в събитието виртуално и с помощта на таблети.
И ако си мислите, че тук идва време за хепи енд, горчиво и ориз във въздуха, помислете пак. В деня на щастливото събитие всичко е подредено в Бели Извор, където се състоя сватбата. Понякога обаче, когато поръчваме слънце, се оказва, че пристига дъжд. И то какъв. Цялата сватбарска компания, заедно с таблетите и презокеанските гости е подложена на страшна буря, която изведнъж се изсипва над откритото пространство, където се провежда тържеството. Било е наистина епично. Много дъжд, много бързи реакции и много спомени, разбира се.
Няма как да знаем какво ще ни се случи в бъдеще. Това, на което ни учат Милена и Итън е, че не бива да отлагаме живота си заради заобикалящите ни фактори. Пречки винаги ще има, винаги ще има предизвикателства, но винаги ще има и любов и затова си струва да се наслаждаваме на това, което се случва около нас - пък макар и да е бурно, различно, нетипично, мокро и технологично.
Вижте цялата история във видеото:
По принцип не съм (или поне не бях) по социалните мрежи. Рядко споделям и качвам, не обичам много внимание и съм си срамежлив човек😅 Но понеже напоследък свикнах да си прекрачвам зоната на комфорт и всеки път се убеждавам колко добре се чувствам след това, ето още един резултат.. Срещнах си Човека преди 2 години. Ходех на курсове по английски и ме беше срам да обеля 2 думи ( не че на български не ме е), той пък от своя страна също не говореше моя език, но имаше желание да го научи (и го направи). Срещнах го 2 седмици преди да замине, не живеехме близо, не говорехме един език, не споделяхме еднакви корени, дори религии, но този човек ми показа, че когато пътищата те съберат с любовта, нищо не може да ви спре. Мога дълго да говоря за Итън, защото всеки, който го познава, знае колко специален човек е. Връзката ни беше изпълнена с толкова много предизвикателства от самото начало.. И да, в някакъв момент от живота си и аз не вярвах в любовта от разстояние, но след Итън вярвам във всеки вид любов, колкото и банално да звучи. И за СВАТБАТА (Още не ми се вярва 😆)Много хора помогнаха това да се случи, безкрайно благодарни сме и предполагам тепърва ще осъзнаваме какво имаме. Решихме да кажем “ДА”, напук на пандемията, напук на бурята, напук на спрените полети и невъзможността на някои от най-близките ни да присъстват. После казахме и “НЕ” на невъзможностите, на перфектността, на графиците, на неразмазания грим, на перфектно белите и чисти рокли и обувки. И беше страхотно, по-добре не бих си го представила дори и в най-смелите си мечти... И май по-добре да спра тук, защото мисля че видеото показва доста неща 😅 , а смисълът е различен за всеки.. Обичайте се, вярвайте и се ценете, другото си идва само, и е страхотно ❤️
Публикувахте от Милена Шейбър в Сряда, 12 август 2020 г.
