Всеки филолог повтаря като мантра, че езикът е постоянно променящ се организъм.
Всеки, който не е филолог, има едно-единствено изискване към езика, на който говори – да го разбира.
Някъде към 8 годишна възраст вече знаем много думи, а на 20 речникът е достатъчно богат, че да можем да изразяваме мислите си в пълнота.
Но какво става на практика? Отваряме, да речем, списание за красота, защото нямаме интернет, за да си отворим Edna.BG и вътре четем „Тренчкот и клъч за по-красива есен“.
Хлъцваме на клъч и затваряме списанието, защото нищо не разбираме от това заглавие.
За успокоение влизаме в сайт за поръчка на дрехи и обувки (интернетът е дошъл) и там започват да се сипят една след друга неразбираеми думи: лоуфъри, сникъри и блейзери.
И ако за някои думи можем да приемем, че са „термини“, т.е няма друга дума, с която да бъдат описани въпросните вещи, то голяма част от модните думички през последните 10 години са просто английски съответствия на наши традиционни думи, които значат същото.
Подозираме, че причината за тази тиха езикова подмяна е неустоимото желание на използващите ги да не звучат старомодно, грозно и евентуално някой да реши, че са от село.
Защото „топ“ е по-яко от потник, а тренчкот е по-изискано от шлифер. Защо ли? Не можем да гадаем. За нас традиционните думи са за предпочитане, най-малкото защото звучат познато и ще ни разберете правилно.
За всички вас прилагаме кратък речник с картинки, за да не се чудите и маете какво иска да каже твореца или автора на описанията на дрехите в сайта.
Заповядайте към модните термини, с усмивка >>>
Още мода
