Последната седмица се случи така, че ходих три пъти на театър. Вълнуващо! Много вълнуващо... И то два пъти поред в Народния театър. Толкова е специална атмосферата там. Наистина обстановката изисква да си облечен по-елегантно... да се почувстваш по-специално... да не говориш шумно и да не дъвчeш дъвка.

Колко по-различно от това да си на кино в днешно време. И колко по-впечатляващо! Поне на мен така ми действа. Вълнувам се, отивайки на театър. Нетърпелив съм и любопитен какво ще се разкрие пред очите ми. Не че не обичам да гледам филми... Също толкова дълбоко се потапям и в това по-комерсиално изкуство. Харесва ми да гледам филми.

Но необяснимо за мен, излизайки от театъра, дни след това си спомням образите, движенията... картините и репликите. За разлика от киното, където на другия ден съм забравил почти всичко, започвайки от заглавието на филма.

Ами това, че трябва да се редиш на опашка за билети... или за някои постановки нямаш шанс да стигнеш до билет, ако не си на място два часа преди да отворят касата. Пълна истерия за някои заглавия! Не мога да повярвам! И това е във време на безхаберие, все по-ниска култура и арогантност. Ми значи надежда има, интелигентна публика има и тя е готова да чака часове, за да погълне поредната доза театрално изкуство.

Жалко, че много малка част от тази публика обича да излиза навън след 22,00 ч. и да обикаля нощните клубове. И ги разбирам тези хора. Веднъж прибрал се вкъщи да вечеряш... уютът на дома те обгръща и къде да ходиш после по нощите... за да си легнеш в 02,00 ч. след полунощ и на другия ден да не си в час поне до обяд. Сигурно затова ми се иска да виждам в клубовете същата аудитория от салоните, а то не е съвсем така.

Май след христовата възраст е по–готино да си актьор, а не музикант!

Пишете на Калин на edna@netinfocompany.bg.