Всеки човек иска да е свободен или поне да си мисли, че е такъв. В тълковния речник пише, че свободата е: "отсъствие на ограничения, възможност за човек или друго същество да проявява волята си". Често се сещам за една мисъл: "Човек живее в пълна свобода, но трябва да го водиш много внимателно, за да не чува звукът на своите вериги."

Има два вида свобода. Едната е относителна. Защото винаги имаме нещо, с което да се съобразяваме, някави рамки, вътрешни и външни, светски и религиозни. Най-важно, вярвам, е във всеки момент да имаме право на избор. Другият вид свобода е абсолютна.

"...ама после шест дена се мия.
И тийнейджър обичам със пъпки
Наркоман със гащи на кръпки
Напоследък май обичам всички
Но ме конкурират супертъпи пички
Нито Кант са чели, ни Волтер
А пък от Сенека няма си хабер".

Хората, уви, доста изпростяха. И не, като изказ, а като съдържание. "Мръсни думи няма, има мръсни души", нали така? Лесно се заблуждаваме, но още по-лесно вадим претенции. От стихосбирката с „писоарна лирика” на Андрей Слабаков (първият ми гост за сезона), има какво още да прочетем.  Но дали ще ни стиска да открием себе си там?

Животът е като чудна, но сложна мозайка. Важно за всеки е да подреди частите така, че да се получи идеалната комбинация . Любовта, щастието, приятелството и свободата са неща, без които не можем. Най-свободна и най-щастлива съм се чувствала точно тогава, когато отстрани е изглеждало, че съм впрегната в адска машина на трудност и несигурност. Най-обичана също. Когато човек има приятелско рамо, на което да се опре и се чувства обичан, тогава живота му има смисъл, има любими същества, за които да се бори и жертва. Способен е да се прескочи и усъвършенства. Любовта , която Бог ни е дал, се гради на доброто, вярата, смирението. Не вярвам, че оправданието "всички са пошли, не мога да съм друг" е истинско.

Поздрави!

Пишете на Милена на edna@netinfocompany.bg