За съжаление „Свети Валентин“ мина, мина еуфорията около това да си влюбен и то в известния за всички ни ден. После всичко някак се изпарява. Сякаш през останалото време няма защо да се обичаме, няма защо да си правим подаръци, няма защо да сме мили едни с други. Някак показно ми се струва да е веднъж в годината. Самото усещане, че е хубаво да направиш нещо за човека отсреща. Или поне – да се поинтересуваш от него, да го попиташ как е, ядосват ли го в работата, какво го терзае и т.н.
В тази връзка, забелязвам следната тенденция – все повече мъже започнаха да приемат жените си за даденост. Все повече мъже започнаха да си мислят, че както и да се държат с жените си, те са длъжни да им перат гащите и да им правят овчарската салата. Ами – не е така. Жената също има право да възроптае. Най-много се смея на мъже, които казват, едва ли не с гордост – „О, аз не мия чинии, това е женска работа!“
Какво значи женска и мъжка работа? Кой определи кое какво е? В патриархалния свят ли сме се върнали, я ме светнете малко! Тук вече говорим за човешки фактор. За реален поглед над нещата. В съвременния свят би трябвало да има равнопоставеност и равноправие между половете.
Ставал съм свидетел как един мой познат, каза на съпругата си: „Аз съм мъж, а ти си жена и трябва да ме слушаш!“
Ей така, на масата го изцепи, пред цялата компания. Онемях направо. Жената само го изгледа с нескрито недоумение и продължи да вечеря. Нямаше какво да отвърне милата. Как да отговориш на глупака, освен с мълчание? Никак, естествено.
Такива мъже въобще не си заслужават жените. Не може да третираш жената едновременно като слугиня, масажор за тяло и машина за сменяне на памперси! Просто не е редно. Баща, който веднъж не е сменил пелените на детето си, според мен е баща само по документи. Съжалявам, ако звуча грубо, но такова е мнението ми.
Какви са тия мъже, които си лакират с безцветен лак ноктите, епилират си краката и гърдите, но не им се цепят дърва. Цепят ги, но с неохота. Още малко и с това ще нагърбят жените. Това мъже ли са? Какво да кажем за другата крайност – някакви нацепени батки с един милион изисквания и претенции. Те пък превърнаха жените си в барбита, защото така им харесва.
Не е правилно изброеното дотук. Ще ми се да завърша с един съвет. Съвсем прост и приложим съвет към момчетата. Момчета, знам, че искате вкъщи да ви е чисто, топлата домашна храна да е сготвена, пералнята да е пусната, предното пране да е простряно, питието да е сипано, детето да е приспано и ако може жената да ви чака в кревата. Знам, че го искате. Не става наготово обаче. Нужни са и вашите усилия. Наясно сте откъде да започнете. Сигурен съм. Айде – със здраве!
