Все отлагам да те забравя.

Забравата е онова, което обезсмисля любовта. Забравената любов е несъществувалата любов. Думи, изречени напразно. Докосване, което не оставя отпечатък. Мирис на парфюм, който ухае на нищо.

Отлагам да те забравя, понеже съм жена, която се е научила да обича и да съхрани способността да пази спомени. Спомените ни правят това, което сме. Бъдещите намерения никога не могат да бъдат сигурни.

Обичам те. Да, теб. Не се учудвай.

Вероятно с времето съм станала прекалено добра и усърдна в желанието да те запазя вътре в себе си. Там, където сънищата са по-красиви, а въображението е цветен калейдоскоп. Истинската жена трябва да умее да си въобразява. Така живее по – леко.

Мога да затворя очи и да видя ризата ти. Нея сигурно отдавна я няма или се вее на вятъра, метната на простора от друга жена. Но никой не може да ми отнеме възхитителната тъга по нея.

Най-добрите книги са онези, които могат да бъдат препрочитане. Останалите не струват. Само губят време.

Препрочитам мислено всеки ред от нашата история и това ме прави не само силна, но и ме обозначава в този объркан свят.

Не се страхувай. Ще те помня вечно.

Ще отлагам да те забравя до края.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.