Не ходете сами на Витоша. Или ако ходите, потърсете екипа на Беар Грийлс* да ви придружи. Да, хора с пехотински опит ще са ви нужни, за да оцелеете в лоното на нашата любима Витоша.

Толкова близо до столицата ни, планината изглежда като дива джунгла. И то не от ония, екзотичните, за които с кеф бихме си дали парите за да ги видим с очите си, а такава, каквато не искаме да виждаме. Планината, която никога не бихме избрали за туризъм, ако не е на две крачки от града, или ако не разчитаме на стари спомени.

Възрастните софиянци с тъга се сещат за прекараните там излети, когато торбичките по дърветата са били рядкост, докато сега едва ли са по-малко от птиците.

Последния път, когато ходих там, на единия от лифтовете -презаваряван, ръждясал и крайно опасен, ни позволиха да качим с нас детето си, което тогава едва бе проходило. При вида на клатещата се въжена линия се отказахме сами.

Тръгнахме пеша по някаква обрасла пътечка. След един телевизионен репортаж все гледах нагоре за падащи изсъхнали клони, така както се оглеждам в София за падащи мазилки.

Разминахме се с един луд, който издекламира като по команда трите имена, адреса и годините си. Не го казвам с подигравка. Просто си мисля, ако другия път ме срещне, дали няма да ме нападне. Ако не го направи някой смахнат, ще го сторят безстопанствените кучета, заради които се преместих да живея от Бояна в центъра.

Детегледачката, която идваше пеша от спирката до къщата ни, се отказа от работното си място заради тях. Оказа се обаче, че на пъпа на столицата ни бройката им не е по-малка.

Но да се върнем към Витоша. Или по-добре да не се връщаме?

Планината трябва да ви даде отмората, която не може да осигури градът. А как да си починеш някъде, където трябва да оцеляваш?!

*Беар Грийлс - британски пътешественик, писател и телевизионен водещ. Известен е с предаването си "Оцеляване на предела"