Венеция потъва!

Богдана заедно с дъщеря си
Снимка: Личен архив

Богдана Трифонова

Венеция потъва. С два милиметра на година, твърдят учените.

И аз го потвърждавам – потъва! Видях го! Не знам дали е с два милиметра, но градът направо тъне. В разкош. Даже се дави в собствената си красота и в удоволствието от това, което е и което се отразява в очите на тези, които я откриват за първи път. А защо не и за втори…

Пак мога да потвърдя. Отражението е същото - много старо, много красиво, много филмово, магично и да, ужасно романтично.
Открих Венеция за втори път, но всъщност ми беше като за първи, защото я видях още по-възхитителна в очите на дъщеря ми.

Направихме си едно много мило, както казва една приятелка – момичешко пътуване. Беше така приятно, защото имахме възможност за няколко дни да останем само двете на специално място. И като се има предвид, че едната от нас е на почти 15, то пътуването си беше не само вълнуващо, но и необходимо.

Настанихме се в красива, стара къща, близо до площада с гълъбите Сан Марко. Посрещна ни руса венецианка, натрупала години и гондолиери зад гърба си, но така очарователна и елегантна, че чак да завидиш на преживяното от нея. Така изглеждаха всички жени на нейната възраст, между другото - завидно. Заговори на чист италиано-английски и се разбрахме perfettamente.

Езиците са за това - да се разбираме, а не за да ги говорим напълно правилно, нали така казваха? 

След като дамата ни настани в нашата много стара къща с толкова високи тавани, че акробати можеха да правят репетициите си вътре, се почувствахме някак венециански. Мястото, което притежаваш дори за няколко дни, те прави да се чувстваш като затънал поне с два милиметра собственик.

Сутрините ни започваха с кафе и отворен прозорец, а денят преминаваше в разходки до болка и старателно събиране на гледки до изнемога. За четири дни, мисля, че успяхме да издишахме всичките въздишки от Моста на въздишките. Пуснахме котви от всяко мостче, през което минахме, а на лицата ни, през цялото време, имаше усмивки като гондоли. Хубаво беше!

И вкусно, и апетитно. Като сушени домати с босилек.
И приказливо, и шумно. Като моста Риалто.
И споделено, и лично. Като тясна уличка със стълби, които водата поглъща накрая.
И доста сантиментално. Като гондола по Канале Гранде.

Да не говорим, че Венеция не е голяма и изкуство дебне отвсякъде. Ей така, както си вървиш стигаш площадче, на него - църква, а в църквата - Тициан или Белини, или Тинторето, или Веронезе…или някой друг, все толкова голям. Удоволствието да попаднеш на нещо велико, без си очаквал, защото си се загубил в лабиринта на каналите, те кара да се почувстваш като откривател и приключенец. И в такива се превърнахме,  двете с дещеря ми. 

Докато обмисляхме колко е хубаво да имаш визитка, на която да пише "пътешественичка”, без да е задължително името ти да е Холи Голайтли, си мислех за пътуването. Най-хубавото му е, че те променя хубаво. Някак те разширява. Опъва настрани границите ти. Територията ти - личната, става по-голяма. А когато не си сам по време на пътуване, всичко се умножава заради споделянето и преливането на емоциите.

Затова винаги, когато пожелавам нещо на някого, слагам "пътешествие” – защото то е и щастие, и порастване, и сбъднати мечти, и… всичко най-хубаво!   

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти