Tinder, моя любов! (не по Мураками)

Така. По личните ми критерии, които отекват вече 42-а година в сърцето, душата и съзнанието ми, съм ударила дъното. Повод затова бе решението ми да приема покана за среща от неизвестен извършител.

Разбирай човек, който не познавам в реалния живот.

Правило, което до сега не бях нарушавала.

Това, което могат да ти причинят социалните мрежи, сам не можеш да си го докараш.

Отмивам разочарованието с чаша безалкохолна бира и решавам, че ще разширя кръга на социалното си обкръжение. Загърбвайки алтернативата да се оттласна от дъното, както настоява Шекспир, решавам, че ще продължа да копая надолу.

Не от скука, а по-скоро от отчаяние, че поредната ми влюбеност не среща отклик, си правя профил в Тиндър. Половината ми приятелки ахват от възмущение, другата охкат с отегчение. Не, че не знаех отговора предварително, но веднага ми става ясно, кои имат профили в нашумялата мрежа за запознанства и кои - не. Разбира се, преди това се зареждам с доволно количество информация. Не свързана само с изобретението на Шон Рад, Джонатан Бадейн, Джъстин Матеен, Джо Муноз, Алекса Матеен, Динес Муряни и Уитни Улф.

Тук е редно да отбележа, че нямаше как да реализирам среща с когото и да е от новите ми тиндър-приятелчета. Наричам ги нови под условие. Оказа се, че сред регистрираните имам много познати. Някои от тях женени. Да се чудиш какво правят в приложение за срещи, но слава Богу, това е проблем на жените им – не мой.

Паралелният експеримент, на който подложих Тиндър регистрацията си, бе споделянето на опита ми като дебютант с приятели от близкото ми обкръжение.

От 10 човека, 8 потвърдиха, че сред познатите им има двойки, които се радват на любовни емоции, взаимност и общи планове. Някои очакват бебе, други ремонтират апартамента, в който ще живеят заедно, а няколко лайфстайл предавания вече ни запознаха с щастливи двойки, „срещнали” се в Тиндър. По въпроса за обвързаните, услужливи приятелки признаха, че засичайки гаджето или съпругата на тяхна близка в Тиндър, са побързали да изпратят скрийншот на потърпевшата.

Първият въпрос, който ми зададоха моите момичета, бе: „Ти с истинското си име и снимка ли се регистрира?”

Естествено, че ще се регистрирам с истинското си име и снимка. За какво иначе да влизам в Тиндър – място за интимни и социални срещи. Съвсем умишлено избягвам определението секс контакти, въпреки че през 2012 година, приложението стартира, базирано на hookupculture. Както стана ясно от думите на един от потребителите, през 2018-а – Тиндър вече не е това, което беше.

Разведеният отскоро мъж около петдесетте е убеден, че времената се променят и по думите на Дарвин, за да оцелеем, е най-здравословно за нас да се адаптираме.

Не бях изненадана, но малко ме озадачи фактът, че повечето от мъжете, които удостоих с десен swipe, ме разпознаха и след резонния въпрос „Това истински профил ли е или някои използва снимките ти?”, последва съвсем логичният - „Какво, всъщност, правиш тук?”

Като изключим истината, че влязох в Тиндър, не за да се срещам на живо с когото и да било, още по малко с цел креватни упражнения, трябва да отбележа няколко изненадващи факта.

Факт №1: Пълно е с интелигентни, добре изглеждащи, състоятелни и на пръв поглед, успели мъже, от цял свят.

Факт №2: Не търсят бързо-ликвиден секс – днес той е достъпен във всяко заведение от жълтите павета, до последната спирка на 280.

Факт №3: Въпреки относителната анонимност, която Тиндър дава, едва единици се осмеляват след „Привет” да поискат среща, телефонния номер или профила в другите социални мрежи.

Трябва да призная, че свободата, която съвременните технологии дават в общуването между хората, не прибавя точки към увереността им.

Доказа се и всеобщото схващане, че днес жените са по-активни в преследването на мъжете, а не обратното. (слагам си отметка за следваща тема)

Със симпатяга, с когото сме „приятели” в двете най-популярни социални мрежи, се оказва, че се засичаме на публично събитие. Естествено, факт, който става известен на следващия ден. На въпроса: „Защо не се обади?”, получих отговор, който не води до нищо съществено.

А нали идеята на Тиндър е хората на базата на взаимна симпатия, все пак да се срещнат.

Друг е въпросът, ако се срещнат случайно, и се разпознаят, докато са в различни компании, а по-нахаканият отива и директно казва „Хей, ти ли си Ива, 42. Мачнати сме в Тиндър", къде точно ти иде да се скриеш от озадачените погледи на твоите хора, част от които, да речем, не знаят, че имаш профил в Тиндър.

„Let`s think it, when it happens.” – казва мой познат. И все пак. Това е един въпрос, който ще си задават все повече от потребителите, а те устойчиво растат в последните години. През 2014-а приложението генерира милиард swipe-вания на ден и около 12 милиона мачвания.

За прохождащите: Тиндър е мобилно приложение, базирано на локацията ти, снимките ти от Фейсбук, и линкнато към Инстаграм и/или Spotify профила ти.

Първото, което автоматично генерира съдържание, чрез действие. Регистрираш се безплатно и ако искаш преференции в търсенето и обсега, избираш платен абонамент. Съответният пакет ти дава различно ниво на достъп до готините хора по цял свят, както и разнообразие от форми на активности – харесвания, отбелязвания и др. Възможност да обменяш съобщения с обекта на твоето харесване получаваш тогава когато и той те е харесал. Това става по няколко начина, най-бързият е като swipe-неш надясно. За да избираш анонимно, преглеждаш снимките на потребителите чрез приплъзването им наляво. В случай, че и двамата сте се „харесали”, получаваш съобщение ”It`s a match”, както и опция за чат.

Най-колоритната информация, която получаваш всъщност не е за другите, а за теб самия. Не от другите, а от себе си. Хората от най-близкото ти обкръжение са склонни да ти спестяват някои истини, както и да ти задават неудобни въпроси. Тези в Тиндър хич не са толкова деликатни.

Когато непознат, о, чудо, има и такива, ти зададе въпроса „Are you looking for a husband?” се налага да отговориш не само нему, а и на себе си.

И дори попълвайки белите полета за име, години, хобита и прочее, да си бил наясно, какво точно правиш, някак така директно и то в писмена форма, фактологията те кара да се колебаеш за мотивите да пристъпиш към един от последните отчаяни ходове на това да разшириш социалната си среда.

Съвсем друг е въпросът, колко пък толкова можеш да я разшириш. След 20 години общуване с представители на медиите, от двете страни на бизнеса, попаднах ли отново на журналист? Да! Дотук с диверсификацията.

Разбира се, в сигнално червено остава да свети любимият ми въпрос: ”Какво правим после? Като намериш сродната душа, половинка, другото цяло или, както там, новите философски и социални теории го определят - излизаш от Тиндър, изтриваш го? Какво се случва? Веднъж потребител на Тиндър, оставаш ли обсебен? Какъв е шансът след години отзивчива приятелка да ти прати скриншот на гаджето, което си срещнал в Тиндър с подновения му профил, пак там?

От психолози-специалисти до изследователи на обществените мнения и нагласи, на всички ни е ясно, че социумът се променя.

Динамиката в развитието на интернет и обсесята по социалните мрежи, мимикрията в общуването и опасните плаващи пясъци на желанието ни да играем образа, който представяме във виртуалното пространство, ни осакатява да бъдем автентични при общуването си в реални условия.

Страхът от самотата само уголемява страха от срещата на живо, катализирайки го с анализи и невъзможни отговори на въпроси, като: „Ами ако не ме хареса, ами ако реалният ми образ не съответства на неговите/нейните критерии и/или представи, изградени във виртуалното пространство?”. Самият главен изпълнителен директор на Тиндър, Шон Рад, съветва да бъдем максимално искрени.

Как си максимално искрен в ерата на свободния достъп до фотошоп, стотиците филтри за по-красиви, по-„млади” и по-атрактивни снимки? "80% от успеха в живота се дължи на показността.“ – настоява Уди Алън и навярно, изобщо не си е давал сметка, как изглежда това днес.

Моят Тиндър опит приключва сега, с нула реализирани срещи, но пък за сметка на това - няколко приятни запознанства. Очевидно, докато срещна мъжа на живота си, имам да отработвам още много комплекси и наслагвания в болки и разочарования, които да спра да материализирам в мъст или компенсация, отнесени към другия.

Както и да изпълня със съдържание и конкретни действия понятието „обичай и се грижи за себе си, поставяйки се на първо място”. Учейки се от себе си в самонаблюдението на фона на останалите, явно както в социалните мрежи, така и в реалния живот, единственото условие да му се наслаждаваш, е да включиш на режим „reception on”.