Селфи във фитнеса

Ива Екимова
Снимка: Личен архив

От 13 години ходя в една и съща зала за фитнес. Изобщо не попаднах там случайно. Заведе ме любовта на живота ми.

Тогава ми се струваше, че активното му настояване да го придружавам в залата не само като наблюдател, е подчинено на истинската му страст да имаме повече неща за споделяне.

Години по-късно, просто съм сигурна, че всичко, което е искал, е да има контрол.

Не само върху процеса на стареене, а и върху хормоналния баланс, красиво опакован в стегнати мускулни влакна.

Каквато и да е била причината, дължа му само благодарност. Въпреки че в дипломата ми за средно образование официално пише „освободена по физическо”, а благодарение на родителско безхаберие не мога да играя тенис, да плувам и да карам ски, изпитвам истинско задоволство, когато вляза в залата за фитнес и физически усещам как различните мускулни групи си спомнят всеки час, прекаран там, от първото ми кардио досега.

Представям си се като активен спортист и не, че това е неосъществената ми мечта, ама щях да съм доста приятна – поне на вид. Разбира се и сега не съм за изхвърляне, но физиката ми се дължи единствено и само на благосклонността на еволюцията към гените на родителите ми. Единият е направила висок и строен, а другият... приемаме, че другият е бил красив на младини.  

Започвам директно с лиричното отклонение, защото за 13 години в залата видях и научих доста неща. Не само по отношение на метаболизма, физиката, структурата на мускулите, хранителните добавки, елкарнитина, упражненията за корем, бицепс, трицепс, глутеус, храненето, диетите, уредите и облеклото. Хората, хората бяха най-интересната част от този процес.

Пред очите ми минаха стотици тела. Една част от тях се повтаряха всеки ден, други седмично, а трети така и не ги видяхме повече. С някои от тези тела сме приятели и до днес, имаше и други, които за 13 години така и не се промениха. Някои тела придобиха завидна форма и вид, други се разделиха с гаджетата си, а трети с косата си.  

Най-забавното е, че всички тези тела бяха организирани в интересни групички, които и до днес ме изумяват с категоричната си непроменяемост.

Когато прекрачих прага на залата за първи път, бях от вида „по двойки”. Най-често това бе семейство на спортисти, които дори след преминаване във ветеранска възраст, остават заедно на терена и инертно продължават с двуразовите тренировки. Обичайно добре изглеждащи, високи, стройни и атлетични съпрузи, отвъд средната възраст, но твърдо решени да съхранят младостта, а покрай нея и физиката си. Не за друго, а защото те друг живот не познават. Те нямат нужда от инструктор.

Те са родени на корта, във волейболната зала, на пистата за лека атлетика. Познават тялото си добре и знаят с хирургическа точност кое движение кога и как ще се отрази на мускулатурата им. Облечени са във високотехнологични екипи, дишащи и незадържащи влага материи, в ярки цветове, удобни маратонки, ръкавици за тренировка и задължително са въоръжени с целия водоразтворим арсенал, който био барът на залата предлага.

Ако двойките не са спортисти, става много смешно. И не-спортистите не ползват инструктор. Без обясними причини. Най-често са или нововъзникнала двойка, или щастливи младоженци, или щастливи младоженци с елементи на току-що настъпило родителство.

В ролята на инструктора услужливо влиза съпругът и след като приключи със собствената си серия, се притичва на помощ на благоверната, я за да я погали, я за да ѝ нагласи някой уред или просто да провери дали наклонът на пътеката няма да я изтощи твърде много.

Тъй като залата изисква специална екипировка, най-често двамата са облечени в нещо меко, удобно и неангажиращо, намерено сред спортните дрехи за износване и с малки крачки се отправят към мечтаната стегната фигура. Най-често се отказват на третата тренировка. Не защото не искат, а защото плодът на тяхната любов е или болен, или има колики, или му никнат зъби. И така бавно и полека във фитнеса започва да идва само единия или нито един от тях.

Понякога в подобна конфигурация успява да се вклини инструктор, но това често е свързано с други характеристики на двойката. И те са антипод на предишната. Отдавна омръзнали си семейно, свързани от тектониката на крехкото брачно равновесие, оставили порасналите си деца да правят това, което им харесва, защото годините опити в напъване на каквато и да е спортна дейност, отдавна ги е уморила и отегчила. И сега грижата за двойката - един за друг или просто бягството от задължителното общуване помежду си, минава неминуемо през фитнеса, като предпоследна спирка по пътя към окончателната раздяла или в най-добрия случай изневяра.

Има още един тип фитнес двойки, както и самотни бегачи на дълги разстояния, също така търсещи смърфиетки, улегнали не-спортисти, нахъсани бодибилдъри и други чудеса на фитнес фауната, но за тях – следващия път.

Прочетете още от Колонката на Ива Екимова в Edna.bg:

Сърцето ми се счупи...

Да се влюбиш или да не се влюбиш? Това е въпросът.

История с пъзел - без пъзел

Интуиция за идиоти

Жените я смятат за лека жена, мъжете нямат нищо против да е такава

Виртуален секс

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти