Скоро имам рожден ден. Както всяка година. Не че искам да улесня милионите желаещи да ме поздравят и възнаградят с подарък. Просто ми трябва отправна точка.
Честно казано, по рождените дни, освен трепет и вълнение, има и един доста нездрав спринт в търсене на подарък и накрая в намирането на някаква компромисна гадост, в същото време онзи, на когото подариш компромисната гадост, се усмихва дипломатично, защото не върви да ти каже да си махаш от партито му заедно с нефелния си подарък и накрая всички са еднакво нещастни по повод, който би трябвало да прави всички еднакво щастливи.
Ще кажете, че невинаги е така, че често пъти хората подаряват полезен ваучер, или че понякога нелепият подарък става повод за смях и весели коментари. Съгласен съм. И сигурно тези случаи са чести. Но и описаният от мен случай съществува, нали така?
Става дума за даването. Миналата година организирах партито си така, че вместо подаръци и цветя, помолих поканените да пуснат пари в един буркан за социална кауза. Слава Богу, че никой не донесе букет и всички пуснаха пари. Събрах най-близките си хора. Иван с пътищата, Цвети, Иван от Краностроенето, Люба, Жори, Севда, Динко, Лени, Иво, Роско, Ади, Жоро, Ели, Томов, Дани, Кирето, Лили, Голямата Габи, Деси, Мило, децата и Мариана. Поканих и Йоран с Диди, ама той не успя да дойде.
Извинявайте, ако съм ви отегчил с изброяването на приятелите си, но те са целият ми свят. Събрахме над 1000 лева и с тези пари помогнахме на едно семейство – достойни българи, малко под средната класа, не бедстват, но са толкова ограничени, че ако някой не им помогне със съвсем малко, ще оскотеят. А когато някой оскотее, става безнадежден, дори и да има храна и ток в дома си.
Не съм имал по-щастлив рожден ден от този, в който всичко, което съм получил, съм го дал. Това, което ми остана, беше партито. И хората.
Знаеш ли колко неща могат да се променят само с един рожден ден? Не много. Така е. А знаеш ли колко неща могат да се променят с няколко и после много рождени дни с кауза? Много неща. Могат да се подпомогнат много каузи. Отделни семейства с временни затруднения, не търси задължително най-големите трагедии. Да се купят играчки и книжки в някоя детска градина, да помогнеш в лечението на някой, да подариш таблет на някое дете, което знаеш, че просто е будно. Абе, малките неща, които можеш да промениш, са хиляди, а не струват хиляди. И за тях не ти трябва нито държавата, нито общината, нито съветската армия, нито марсианците. Ти си по-силен от всички тях.
Аз, разбира се, далеч не съм пионер с идеята за тези рождени дни. Моя приятел Петър Диков събра доста пари за приюта на отец Иван на рождения си ден, Люба направи рожден ден с кауза, Иван от години прави рождените си дни само благотворителни. Ами, това са страхотни примери! И това става тенденция.
Вярно, някои го правят от снобария, други инвестират повече пари в подготовката на благотворителни, тузарски събития, отколкото накрая получават, но всичко това са проблеми на растежа. Ще се научат.
Важното е какво правиш ти.
И ако го направиш, ще съм ти голям фен! Аз.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
