Александър Кадиев
Любов от пръв поглед.
Решаваш да отидеш до Дисниленд, но не този в Европа, а директно към американския... Най-далечният. Най-интересният. С най красивия Roller-Coaster на света!
Купуваш си самолетен билет, взимаш фотоапарата и торбата с големите усмивки и очаквания... Пътуваш дълго време... полетът не е лош... дори е готино... на високо си... радваш се, че отиваш там, където сърцето те води...
Пристигаш.
За да бъде още по-вълнуващо, решаваш да се возиш на стоп до Дисниленд... Хубавият е в Калифорния... има път до там, но ти си готов да го изминеш, защото много искаш да се возиш на Roller-Coaster-a, било страхотно. Така казват. Тръгваш.
Вече си пред входа на Дисниленд... красота! Влюбен си в това място, дори без да си влизал вътре!
Казваш си:
- Добре, че дойдох... толкова е вълнуващо всичко това! (Усмихваш се)
Купуваш си входния билет... някакви любезни хора те посрещат и се държат с тебе толкова добре, толкова всеотдайно... и ти не забелязваш, че всъщност това им е работата... те не са искрени... примамват те да влезеш вътре... да си платиш...
Най-после си вътре... Пред теб се откриват други хоризонти. Нови светове. От всички невероятни и на пръв поглед интересни неща, виждаш само едно... Roller-Coaster-a! WOW! Още не можеш да повярваш, че си тук... толкова близо... щастието е пред теб. Започваш да плачеш от радост... очите ти са пълни със сълзи... слънцето грее... усмихваш се широко...
Тръгваш към него... пулсът ти се ускорява... страх те е, но си готов да го направиш...толкова много път измина, че сърце не ти дава да се откажеш... искаш го... и той те иска... всеки момент ще бъдете заедно, сред вятъра и въздуха...
Заставаш пред бляна, копнежа... докосваш железните релси. Седалките изглеждат толкова удобни. Всякакво съмнение изчезва от главата ти... сърцето бие лудо...
Казваш си:
- Качвам се, и каквото ще да става ! Тук и сега ! (Очите ти са широко отворени)
До теб се приближава някакъв човек, най вероятно този, който пуска машината...
Той те гледа с големи доброжелателни очи. Пристъпва към теб. На баджа му пише Джон. Костюмът му е лъскав и бял. Усмихва се широко. Бели зъби. На шапката му пише - "Добре дошли в Дисниленд !"
Споглеждате се.
Той казва:
- Няма да стане.
Ти:
- Кое? (Усмихнат си)
Той:
- Влакчето не работи. (Още по усмихнато)
Ти:
- Как така? Какво искате да кажете? Не ви разбирам...
Той:
- Поради емоционални причини, влакчето няма да работи днес. Трябваше да дойдете в друг ден. Съжалявам.
Минават 30 секунди... Съвземаш се. Събираш сили.
Ти:
- Вижте какво... слушайте ме внимателно... Аз живея много далеч оттук. На хиляди километри. Събудих се онази сутрин. Видях на една брошура, че вие имате най красивият Roller-coaster на света. Измих си лицето, зъбите, обръснах се, облякох се, излязох от вкъщи, взех такси до летището, с последните пари си купих самолетен билет, пътувах часове, друсаше, бях сам, пристигнах, взех коли на стоп, после ходих пеша километри, нямаше какво да ям, беше ми студено, после горещо, повръщах, спах на пътя, отново тръгнах, вървях, коли, хора, спирки, след много дълго се озовах тук, просих , за да си купя входния билет, влязох, съсипан и мръсен, но щастлив, че съм тук.
Сега стоя пред Вас и Ви моля от цялото си сърце да ми помогнете и да ме пуснете на влакчето... това е единственото, което искам, последна Надежда... ще ви бъда благодарен за цял живот, но моля Ви пуснете ме да вляза...една обиколка само...обичам този влак...давам всичко за него...разберете ме, моля Ви...
Изнемогнал от всичко това, с последна надежда в сърцето, гледаш Джон право в очите и не смееш да трепнеш...
Джон:
-Това е една чудесна история. Толкова се радвам, че ми я разказахте. Беше ми много забавно. Наистина. Но...Sorry. Не мога да направя нищо за Вас. Ако искате, можем да бъдем приятели все пак. Харесвам Ви. Аз съм Джон, приятно ми е!
